Anger room – размазваща антистрес терапия

В ежедневието си, изпълнено с безкрайно много напрежение, хората търсят какви ли не начини за “изпускане на парата”. Някои ходят на спа почивки, други “изригват” по дискотеки, барове и концерти, трети пък се консултират с психолози, четвърти – изкарват негативните си емоции вкъщи, и то върху близките си.

Случвало ли ви се е да сте толкова ядосани или стресирани, че да ви се иска да смачкате първото нещо, което видите около вас? Някога искало ли ви се е да се превърнете в Невероятния Хълк и да унищожите своя собствен дом?

В много държави по света се е наложила практиката на т.нар. “Anger room” (anger – гняв, room – стая). Това не е просто обикновена стая, а цял бизнес – антистрес терапия, която на всичкото отгоре е легална! Идеята произлиза от Япония, а сега е доста нашумяла практика в САЩ. Такива места се срещат в Лос Анджелис, Далас, Тексас и др.

Подобна атракция вече има и в България.

„Anger room” е измислена, за да може да накара хората, които са събрали известна доза негативна енергия, да „успокоят топката”, разпускайки чрез чупене на вещи, пряко свързани с ежедневието. На едно такова място никога човек няма да открие различни видове растения или други неща, свързани с живата природа, като се изключат саксийните цветя, които също са част от бита.

Там една домакиня, изнемощяла психически, би могла да откриемикровълнови и готварски печки, маса, столове и пр. Един работник в офис среда би намерил бюро, компютър, може и телевизор, факс, принтер и др. В „Anger room” се изграждат макети на кухни, всекидневни и копия на реални работни места, а клиентите плащат определена сума пари, за да ги унищожават с цел да си изкарат гнева върху тях.

Един 24-годишен търговец, посетил „Anger room” в Тексас, споделя, че е платил 45 $, за да може да прекара 15 минути там и е убеден, че си струва всяко дадено пени! “Аз не мога да си позволя психиатър, но мога да си позволя това!” – споделя той, докато размазва екрана на един голям телевизор с бейзболна бухалка.

Зад идеята за „Аnger room” в Тексас стои Дона Александър – предприемач. Хрумнало й е за такава стая когато била едва на 16 години, но основава своята първа през 2008 година в собствения си гараж – това се превърнало в хит. Но след известен период от време тя стига до извода, че ще е по-добре да смени мястото на нейният „Anger room”, защото започнали да й се явяват непознати хора на вратата в късни часове на денонощието или когато тя е решила, че е време за почивка.

Отнело ѝ три години, за да може да намери наемодател, който би могъл да се примири с бъркотията. Тя създава такава стая в „Мол Тексас” и започва да му прави реклама. Не след дълго клиентите започват да се редят на опашка. Те влизат в „Anger room” със съоръжения за безопасност, слушайки песни от изпълнителя Eminem или песента на Gloria Gaynor „I will survive”, подготвяйки ги за унищожаване. Стаите са пълни с изхвърлени мебели и техники, които Дона и персоналът й събират от гаражите на хората. След като преминат през „Аnger room”, предметите се рециклират.

„Аnger room” се посещава и от хора, стоящи на висок пост в дадена фирма, не само от по-ниско стоящи в йерархията. Чести посетители са и жени, които вече са майки и са събрали прекалено много напрежение покрай децата си, или пък млади момичета, които имат проблеми с партньорите си.

Някои от тях слагат снимки на лицата, към които са натрупали негативни емоции, върху терена, който предстои да унищожат, и се опитват по този начин да избият гнева си. На такива им се предоставят също манекени от магазини за дрехи. Но въпреки всичко, повечето клиенти на „Anger room” в Тексас са хора, които искат да облекчат стреса от работното място, а не толкова в личен план.

Важно е да се подчертае, че има лимит колко ядосан и гневен може да бъде даденият клиент в „Anger room”. Не се допускат такива, които са решили да отидат с верижен трион или мачете. Също така клиентите са съветвани да не късат жиците по стените, тавана и пода.

Тази среда е пригодена като легитимно място за психично здраве и лечение. Дона Александър се обръща към критиците с думите: „Не можете да ми кажете, че никога не сте се ядосвали и не ви се е искало да се държите като луд!”.

Диана Узунова, Spisanie.to

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close