fbpx

Алкохолът- (не) удобното убежище

489

В кабинета на всеки психолог е влизал поне един  човек, който има проблеми с алкохола, или такъв който има проблеми с човек, зависим от алкохола. Лично аз тази дума „зависимост” не я харесвам и предпочитам да я заменям с „прИстрастяване”.  Защото импулсът да се посегне към чашата с алкохол е свързано със страстно желание да избягаш, да се скриеш някъде там, в илюзорното убежище.

       Хората, които са изправени пред алкохолното предизвикателство трудно признават дори и на себе си, че имат проблем. Дълго време бягат от самите себе си и се залостват в удобното за тях убежище, което за околните веднага се превръща в неудобното. Неудобно по ред причини- или свръх трудна комуникация, или агресивно поведение, или страдание заради това, че близкият ти човек е страстно привлечен от алкохола…

        Различни са мотивите за първата глътка алкохол, или по- скоро различни са оправданията. Някои посягат заради нерешим проблем, друг- за утеха или отчаяние,  трети – заради експериментиране, търсене на новото и различното, за доказване в  авторитетна за тях среда, за сила или доминантност, дори за безстрашност.

      Но веднага след тази първа фаза, идва следващата- повторението, за да се стигне до редовната употреба (последния стадий). И тогава нито мотиви, нито оправдания са необходими. Стоиш и не излизаш от (не)удобното убежище.

       Измъкването от там също минава през няколко фази. Първата и най- важната е осъзнаването, че пристрастяването към алкохола не разрешава проблеми , а ги създава. Следват  стадиите, през които се минава с помощта на психолог или терапевт, при индивидуална работа или в групи . Минава се през тях с човек, който знае начините и техниките как да те избави от убежището. Изтръгването от там не е лесно, но не е невъзможно.

     И зависи от  самия пристрастен и от подкрепящата среда. Пристрастеният да намери покой в себе си за взетото вече решение за промяна. Да не се бори със страха, че става „чисто нов човек”, а да приеме предизвикателството. Да осъзнае, че сам е отговорен за живота си. Че проблеми не се разрешават с алкохола, че емоциите, мислите и преживяванията (независимо от кой спектър са) са нещо нормално в живота и са част от него, че силата не се придобива с алкохол, че името на утехата не е Алкохол.

       Когато човек е пристрастен към алкохола, той не бива да бъде наказван, мъмрен, да му бъде показвано враждебно отношение. Тъй като психиката му е близка до тази на детето, той е емоционално незрял и всяко негативно отношение, може да го тласне обратно към убежището.

       Пристрастеният към алкохола се нуждае от емпатия, от подкрепяща среда, не от наказания. Той трябва сам да разбере, че истинската работа  със себе си не свършва, когато не докосваш чашката, а след това. И да види, че всъщност животът, неговият живот е ей там, наблизо, извън „удобното убежище”.

И, да, това не е толкова  лесно, но не и невъзможно.

Източник: https://psiholozi.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close