Алергия към вода?!?

Д-р Уилям Гал, директор на Програмата за недиагностицирани болести към Националния здравен институт на САЩ, е посветил близо 30 години от живота си  на своето професионално увлечение – да изучава и регистрира мистериозни медицински казуси.
Първата медицинска мистерия, с която ще ви запознаем е алергията към водата.

Аквагенна уртикария (алергия към вода)

Може да звучи невероятно – като се има предвид, че около 60% от човешкото тяло са съставени от вода – но на планетата живеят хора, които са алергични към нея.

Разбира се, могат да поемат течности – иначе няма как да оцелеят. Но къпането, мокренето и потенето са истинска инквизиция за тях. Няколко минути под душа или във ваната причиняват върху кожата им болезнени червени белези, които предизвикват непоносим сърбеж.

Това рядко срещано състояние, познато като аквагенна уртикария, е било документирано за пръв път през 1964. Причините за тази рядка алергия може би се крият в токсична реакция на кожата при допир с вода или изключителна чувствителност към йоните във водата. 55 години по-късно медицината все още не намира отговор на тази мистерия.

Какво е аквагенна уртикария?

Аквагенната уртикария е изключително рядко заболяване и в целия свят има регистрирани 42 подобни случая. Характеризира се с появата на краткотрайни точкообразни фоликулни белези, съпътствани със зачервяване на кожата. Най-често засегнатите места от алергичната реакция са горната част на торса и крайниците. Въпреки че се броят като изключение, в четири от случаите алергията засяга цялото тяло.

Патогенезата на заболяването е неясна. Някои от пациентите реагират негативно на всякакъв вид вода, други не. Най-големият брой на алергични реакции е причинен от чешмяната вода. Установено е, че при почти половината от тези случаи между пациентите има родствена връзка. Лечението включва намаляване на контакта с вода, приемане орално на антихистамини и третиране с вазелин.

Момичето, алергично към вода

20-годишната австралийка Ашли Морис е един от христоматийните случаи на аквагенна уртикария в света. Ашли е родом от Мелбърн и за жена от страна, известна с великолепните си плажове, условия за почивка и непоносими жеги, състоянието й е истинско мъчение. Ашли не бива да плува, да се топи в топла вана или да се наслаждава на освежителен душ след дълъг и напрегнат работен ден. Тя е алергична към вода от всякаква температура – състояние, с което живее, откакто е навършила 14 години.

Когато Ашли се намокри, тялото й се покрива с болезнени червени плюски, които започват да изчезват едва след около 2 часа. Разбира се, тя обича, но не може да се къпе. За разлика от другите хора, за нея това е болезнено изпитание и може да се наслади на удоволствието от душ за не повече от минута. Този кратък контакт за нея е единственият допир с водата през деня. Както винаги, и в това заболяване има нещо позитивно: за Ашли е абсолютно противопоказано да мие чинии.

„Много хора не вярват и ме питат как се мия. Чувството, което изпитвам след контакт с вода, е ужасно. Сърбежът ме кара да се усещам мръсна, а аз съм изключително хигиеничен човек”, споделя тя пред в. „Аустрелиън”.

Много от нас възприемат къпането като удоволствие и елементарно занимание, но за Ашли то означава винаги обилна порция сълзи.
„Въпреки че обривите се появяват видимо само на няколко места, чувството, което изпитвам, е много по-ужасно, отколкото изглежда. Не мога да си позволя да излизам поне 2 часа след баня, защото сърбежът е непоносим. Понякога така полудявам от сърбеж, че си разкървавявам цялото тяло”, добавя Ашли.

Въпреки проблемите с  водата госпожица Морис е млада дама без здравословни проблеми. Живее нормално – студентка е по журналистика и масови комуникации. Съчетава университета с работа в офис. Но намокри ли се… привлича несъзнателно погледите на всички. Затова се налага винаги да носи дълги рокли и дрехи. След баня предпочита да стои вкъщи, докато обривите отминат, за да не се налага да обяснява на случайни хора какво й е. Ашли неведнъж се  е опитвала да обясни състоянието си, но повечето хора не й вярват, защото не са чували за подобен феномен.

water

Непрятната история  с Ашли Морис започва преди 6 години, когато се разболява от остра ангина. Лекарят й предписва силна доза пеницилин, който я отървал от ангината, но създал друг проблем – алергията към вода.
„Изведнъж започнах да получавам обриви, докато се къпех или плувах”, казва Ашли, която прекарвала тогава доста време на плажа и във водата.
„Първоначално не обръщах внимание на състоянието си, мислех си, че съм жертва на глобалното замърсяване или нещо подобно. Но нещата всеки път се влошаваха и  се наложи да се консултирам с дерматолог”.

Професор Родни Синклер, нейният лекар, констатирал, че пеницилинът е нарушил нивата на хистамина в тялото и така е отключил алергията към водата. За състоянието й няма лек или успешно лечение до този момент. 14-годишната тогава Ашли осъзнала сериозността на състоянието си и започнала да променя живота си. Наложило й се да се откаже от спорта и всички останали дейности, свързани с обилно изпотяване. Започнала да използва задължително климатик по всяко време на годината. Постоянно носи и чадър със себе си. За близките си Ашли споделя, че семейството й и нейният приятел много й помагат. Въпреки това обяснява, че интимните моменти с приятеля й са трудни. „Налага се да спим с чаршаф помежду ни през нощта и не мога да се доближавам до него, когато е изпотен”.

Дерматолозите се обединяват в изводите, че повишените нива на хистамини в кръвта имат връзка с алергията, но въпреки това заради слабите резултати, които  антихистаминовите лекарства имат върху болестта, лечението на уртикарията за момента е неизвестно.
Нина Гоуд от Британската асоциация на дерматологията споделя: „Няма много информация и изследвания за аквагенната уртикария, тъй като това е много рядко заболяване”.

От практиката

Подобни случаи и изследвания на състоянията на други пациенти са документирани през последната година и изложени на ХІ европейски медицински конгрес по дерматология и венерология в Прага.

В случай, представен от д-р Джон Кери, дерматолог и учен от Университета в Ню Мексико, 38-годишен пациент регистрира появата на сърбежите, след като започнал да взема морфин за хроничните си главоболия.

Сърбежите и некомфортът продължили 5 минути с поява на множество зачервявания и пъпчици. Въпреки това торба, пълна с лед, не повлияла при допир на същия този пациент. Потенето причинявало изриване в областта на подмишниците.

Д-р Розела Гало от Дерматологичното отделение на Университетската клиника в Генуа споделя за случай с 36-годишна жена, която от 4 години страда от аквагенна  уртикария. При нея основните моменти на раздразнения били по кожата на лицето и врата.

Симптомите, които получавала преди да се подложи на медицински експерименти, не зависели от температурата на водата, от която получавала алергични реакции. Това изключва възможността да се вземат под внимание характеристиките на уртикарията, причинена от студ. С нейно съгласие пациентката е третирана с морска вода, филтрирана морска вода, чешмяна вода, дестилирана вода, хипертоничен физиологичен разтвор и глюкозен разтвор и след това са оценявани резултатите и получените симптоми.

В представения доклад д-р Гало споделя: „Пациентката реагира силно на морската вода и физиологичния разтвор, по-слабо към чешмяна вода и изобщо няма никаква реакция към другите течности. Заключението ни е, че нейното състояние е локализирано и е свързано с хистамини, както и подвластно на концентрацията на сол, а не на осмотичното налягане”.

При някои пациенти лекуването с ацетон или етанол е довело до повишаване на уртикарийния ефект. В допълнение, солеността може да е фактор за алергията, като хипертоничната соленост причинява по-силна реакция от чешмяна вода или физиологичен разтвор.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close