Ако сте генетично предразположени към високи нива на триглицеридите, можете да намалите риска за здравето си чрез здравословна диета

Триглицеридите са вид мазнини в кръвта, които са важни за доброто здраве. Но ако нивата им са високи, то това може да увеличи риска от сърдечни заболявания и може да е признак на метаболитен синдром – комбинация от високо кръвно налягане, висока кръвна захар и твърде много натрупване на мазнини в кръста. Хората с метаболитен синдром са в повишен риск от сърдечни заболявания, диабет и инсулт.

Ново проучване от изследователите в областта на храненето в Университета в Илинойс показва, че някои индивиди с вариации на “ген, представляващ интерес” (“gene of interest”), може да са подложени на по-висок риск от развитие на високи нива на триглицеридите. По-конкретно – изследователите са разгледали генетиката и риска в група мексиканци на средна възраст.

Въпреки генетичното предразположение, изследването показва, че поддържането на здравословно телесно тегло или промяна на диетата може да помогне да се преодолее рискът.

Кейти Робинсън, бивш докторант в Университета по хранене и наука по хранене и сътрудник на програмата I-TOPP, обяснява, че изследването, публикувано в “Journal of Nutrigenetics and Nutrigenomics” е съвместно начинание на Университета на Илинойс и  Университета на Сан Луис Потоси в Мексико (UASLP), известен също като UP AMIGOS /което обяснява защо са изследвали мексиканци, в случай, че се чудите като мен/.

“Затлъстяването е нарастващ проблем в САЩ и Мексико. В Съединените щати затлъстяването засяга над една трета от нашето население. Ние се притесняваме, защото затлъстяването е свързано с други заболявания като диабет, сърдечни заболявания и високи триглицериди”, обяснява Робинсън. В сравнение с европеидната раса (caucasian), хората от ‘латино’ произход в САЩ са с по-високи нива на диабет тип 2 и други заболявания, свързани със затлъстяването. От всички латино подгрупи, тези идващи от Мексико са с най-голяма степен на затлъстяване и изпитват най-много от свързаните с него заболявания. “

Проектът UP AMIGOS разглежда генетичните и екологичните фактори, свързани със затлъстяването и свързаните с тях условия, сред хората на средна възраст в Мексико. “Много от съществуващите до момента данни са събрани след изследвания на хора от европеиден произход, което означава, че е необходимо да възпроизведем и по-добре да разберем тези открития в групи с различни етноси. Това е основната цел на проекта UP AMIGOS.

“Удаде ни се чудесна възможност  да разгледаме този богат набор от данни от мексиканци на средна възраст, защото знаем, че тази популация има по-голяма вероятност да развива не само затлъстяване, но и високи триглицериди и диабет”, добавя Робинсън.

За настоящото проучване Робинсън се интересува от протеин, произведен в черния дроб, наречен фетуин-А (FetA). “Това е интересен маркер, свързващ възпалението със затлъстяването и свързаните с него заболявания”, казва тя.

FetA е протеин, който се отделя от мастната тъкан, а също и от черния дроб. Знаем, че FetA е неразделна част от инсулиновата чувствителност и това е мястото, където повечето от изследванията са направени, за да се разгледа функцията му.

“Знаем също, че FetA е повишена в затлъстелите и диабетиците. Затова искахме да разберем генетичните последици. Ако има промени или единични нуклеотидни полиморфизми в гена, който кодира FetA, това променя ли рискът от затлъстяване или свързани заболявания? “

За да отговорят на това, изследователите разгледаха пробите от кръвта на 641 човека от мексикански произход, за да анализират биомаркерите и генотипите. Те също така проверяват индекса на телесна маса (BMI), правят измервания на нивата на глюкозата на гладно, като едновременно с това, участниците описват хранителните си навици.

От изследвания генотип, учените специално търсят случаи на две мутации на гена AHSG – ген, който влияе върху протеина FetA. Те се интересуват от асоциирането на тези генни мутации с хранителния прием, теглото и биологичните маркери за здравето.

Установено е, че полиморфизмите на AHSG са свързани с триглицериди. Робинсън обяснява, че най-важното е, че тези полиморфизми или мутации се свързват с по-високи нива на циркулиращите триглицериди, но тази зависимост се влияе много от телесното тегло и диетичния режим. Тенденцията е била увеличена при индивиди с наднормено тегло.

“Така че в случайте с повишен ИТМ, ние открихме по-големи проблеми сред тези, носещи рисковия генотип. Но ако тези индивиди, които имат високорискови AHSG генотип имат по-нисък ИТМ, техните триглицериди са по-ниски. Това предполага, че няма по-голям риск за увеличени триглицериди, ако можете да поддържате нормален или по-нисък BMI, което според мен е положителна находка, когато погледнем към генетиката. “

Робинсън казва, че диетата също играе роля в по-високите триглицериди. “Високият прием на въглехидрати – особено захарта или приема на захароза се свързва с повишени нива на триглицеридите, които са предимно в една група генотип”.

Независимо от генотипа, повишеният ИТМ е свързан с по-високи триглицериди. Поради връзката между FetA и диабета, изследователите също така са очаквали да видят дали има връзка с мутациите на AHSG и нивата на глюкозата, но изненадващо, те не са открили такива.

Докато проучването изследва относително здрави хора сред мексиканско население, резултатите са различни от това, което е било наблюдавано в предишни изследвания от европеидните (caucasian) групи. Робинсън обяснява, че може би са щели да видят различни резултати, ако са изследвали по-възрастни от мексикански произход и такива с по-лошо здраве.

Някои добри новини от констатациите на изследването са, че поддържането на здравословно тегло често може да преодолее ефектите на гени, свързани с метаболитни заболявания и диабет тип 2.

“Ние знаем, че гените не са всичко”, казва Робинсън. “Има много неща, които можем да направим, чисто поведенчески, за да променим индивидуалния си риск.”

Добрата новина от нашето изследване е, че не можем да променим нашата генетика, но можем да променим нашите епигеноми и начина си на живот и с това да постигнем по-добри здравни резултати “.

Резултатите са важни и за бъдещето на развитието на персонализираното хранене, като средство за предпазване от болести, казва Робинсън.

“На практика, би било идеално да проучването да започне от разбирането на основите на биологията на хората, което може да повлияе върху начина, по който работи техния метаболизъм и начина по който усвояват хранителните вещества, които консумират. Би било чудесно да привличаме хората, да разберем как точно действа тяхната биология, и след това да приготвим диета за тях. Но преди да стигнем до тази точка, ние се нуждаем от много повече изследвания. “

Маргарита Терън-Гарсия, асистент в отдел “Хранителни науки” и отдел “Човешко развитие и семейни изследвания” добавя: “За да се увеличи пълният потенциал на прецизните медицински и хранителни науки, е необходимо да се инвестира и създаване на нови устойчиви ресурси – финансови и технологични – за изграждане на доказателствена база, необходима за насочване на клиничната практика и стратегическото планиране в общественото здравеопазване. “