Ако не можеш да довериш душата си на един човек, не му доверявай и тялото си – МИХАИЛ ЛИТВАК

Способността да обичаш и да понасяш самотата са показатели за духовна зрелост. Най-добрите си постижения сме постигнали, когато сме били сами.

Никой никого не изоставя, просто единият е по-напред, а изоставащият смята, че е зарязан.

Ако единият партньор се стреми да се развива, а другият няма подобни намерения, раздялата е неизбежна.

Зависимият човек, несамостоятелният, по принцип не може да обича.

Научи се да заработваш достатъчно, да развиваш качествата си, да бъдеш отговорен и после се занимавай с решаването на любовните си проблеми.

У нас жените ги възпитават в стил „латентна проституция“. Те търсят мъже, които да ги защитават, хранят, да живеят заради тях. А самите жени може да бъдат всякакви. На мен ми се струва, че обичайната проституция има по-ясни и честни правила.

Ако не можеш да довериш душата си на един човек, не му довeрявай и тялото си.

Истинските чувства са тези, които остават след добрия секс.

Любовта е наистина изключително рядка ценност. Малцина са я видели, почувствали, а още по-малко хора умеят да обичат истински. Повечето казват „любов“, когато не могат да живеят без някого. А това не е любов, това е нужда. Любов е, когато с един човек се чувстваш прекрасно, въпреки че и без него се чувстваш добре.

Няма мъжка и женска логика – има умение или неумение да мислиш грамотно.

У нашите жени се наблюдават три сексуални разстройства – педофилия, зоофилия и мазохизъм. Първите си избират мъж не за съпруг, а за възпитание. Вторите живеят с алкохолици. А какво е алкохоликът – животно! Третите страдат от мазохизъм – обичат, когато ги измъчват.

По-добре да общуваш с хубава книга, отколкото с празен човек.

Депресията е дадена на човек именно за това – да помисли за себе си.

Когато човек не може да каже нищо добро за себе си, а му се иска, той започва да говори лошо за другите.

Ако мислите за себе си само добри неща, защо ви е тогава още някой да мисли по същия начин?

Не знам кой е пътят към успеха. Но знам един сигурен път към неуспеха – това е желанието да се харесаш на всички.

Искаш да разбeреш кой е основният ти враг? Погледни в огледалото. Справиш ли се с него, всички останали ще се разбягат.

С приятелите е приятно да общуваш. С враговете е полезно.

Има една единствена уважителна причина за разделите и уволненията – невъзможността за лично израстване в дадените обстоятелства.

Незрялата личност често знае, но не може. Зрялата не само знае, но и може. Точно затова незрелите личности критикуват, а зрелите действат.

И с приятелите, и с враговете споделяй само радостта си. Приятелят ще се зарадва, врагът ще се огорчи.

Не преследвай щастието, а намери мястото, където се намира. Това си самият ти. Пътят до него е максимално развиване на всички твои способности.

Щастието е „вторичен продукт“ на правилно организирани действия.

Когато наблюдаваш работата на някого, ти го опознаваш доста добре. А срещите по вечеринки и нощни клубове са сборища на лъжци.

Зависимостта от чужда оценка е най-тежката зависимост.

За да гледаш, трябва да отвориш очи. За да виждаш – трябва и да мислиш.

Ако живееш с вълк, вий като вълк. Но това не значи, че непременно трябва да се превърнеш във вълк.

Когато общуваш с някого, не забравяй, че той има добро мнение за себе си.

Не се учи на навигация по време на буря.

Психологическият конфликт води до унищожение – или напускаш бойното поле, или се разболяваш.

Щастието е когато „искам“, „мога“ и „трябва“ имат едно и също съдържание.

Започнал ли си да мислиш – решавай, решил ли си – действай.

Михаил Литвак е лекар, кандидат на медицинските науки, главен психиатър на Ростовска област, член-кореспондент на РАЕН, автор на над 20 книги, от които „Психологическо айкидо“ е сензационен бестселър.

Източник: http://chetilishte.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...