Новини, интересна, полезна и забавна информация. Здравословен живот, психология и психотерапия

8 родителски грешки, които провалят психиката на детето

За родителите, децата са смисъла на животите им. Всички те са изпълнени с големи надежди за тяхното бъдеще – с надеждата, то да е наситено с успехи, любов и щастие. Но често става така, че именно родителите и неправилните методи на възпитание пречат за сбъдването на тези мечти – защото не отчитат важността на основни качества, които помагат на децата да се превърнат в целеустремени и зрели хора.

Затова психолозите огласиха осем неправилни (според тях) възпитателни мерки, които гарантирано ощетяват психиката на детето и създават предпоставки за депресии, безпокойство, гняв, напрежение, лоши отношения в семейството, проблеми с приятелствата, ниска самооценка и хронични емоционални проблеми, съпътстващи целия им живот.

1. Пълно игнориране или омаловажаване на чувствата на децата

Когато вашите деца изразяват своята тъга, гняв или страх, а вие ги унижавате, дразните, игнорирате или издевателствате над тях, с това заявявате, че не се интересувате от техните чувства. Така демонстрирате на децата, че онова, което те чувстват е неправилно. Когато родителите постъпват по този начин, децата се чувстват пренебрегнати и родителите им пропускат възможността да им покажат, че ги обичат безусловно.

2. Използването на противоречиви правила

Вие никога не говорите за това, какво очаквате от детето и го държите в пълно неведение какво поведение трябва да има. Децата могат или да оправдаят, или да не оправдаят вашите очаквания. Правилата им показват принципите и рамката на поведение, като така им помагат да определят, кои са те самите – дали са добри, лоши, възпитани или агресивни. Когато държите в неведение и неопределеност своите деца, те ще се затворят в себе си, за да се търсят и откриват сами, което ще доведе до ниска самооценка и проблемно поведение.

3. Споделянето на проблеми и искането на съвети

Никога не разказвайте на децата си за всички ваши опасения, проблеми в отношенията и задължения и никога не искайте съвет от тях. Ако вашите постъпки са неловки, нелогични и не оправдават надеждите на децата, те никога няма да се научат да ви уважават и ще се отнасят с вас като с равни или ще ви приемат в погрешна роля, защото сте ги използвали като помощници. Вие сте длъжни да покажете на своите деца, че можете да се правите с проблемите, да решавате трудните задачи на живота, да преодолявате стресови ситуации и проявявате силните страни на своя характер. Бъдете самите себе си, научете се да се справяте с чувствата и преживяванията си и не обременявайте излишно своите деца.

4. Отделяне на детето от родителя

Ако вие никога не показвате пред детето си привързаност и обич към вашия партньор/ка или съпруг/а, то никога няма да разбере какво е любовта и как тя изглежда изобщо. Когато винаги отговаряте на съпруга си половинчато, нагрубявате го и го отблъсквате от себе си, заплашвайки с раздяла, то вие неминуемо ще провокирате постоянна тревожност у детето си. Ако пък вече сте се разделили или развели и останете в студени отношения – дистанцирани, ожесточени, гневни и постоянно обвинявате своя бивш/а, вие ще дадете на детето да разбере, че вашия бивш съпруг/а е причина за тази раздяла и именно заради това, вие трябва да бъдете любимия родител в неговите очи. Това се нарича отделяне от родителя.

5. Наказване заради независимостта и желанието на децата да живеят самостоятелно

Когато наказваме децата си за това, че те просто са пораснали, ние ги заставяме да се чувстват виновни за това, че имат нормални потребности и желания. Това често провокира силна неувереност в тях, открито пренебрежение, явно игнориране и други форми на поведение, които показват, че детето не може да се развива, да бъде самото себе си и да се превърне в независим голям човек.

6. Отношение към децата като продължение на самите нас

Когато вие, като родители, свързвате собствения си имидж и самооценка с появата на децата – техните постъпки, поведение, успеваемост и броя на техните приятели, вие им давате да разберат че ги обичате не за това, което са те самите, а за това колко добре изпълняват своята роля във вашите очи. Това ги превръща в угодници, а не в изпълнители и те винаги ще се безпокоят за това, дали са достатъчно добри за вас.

7. Намесване във взаимоотношенията на нашите деца

Контролирането на всяка постъпка на детето ви, включително и личните им отношения (например – с приятели или учители) спира тяхното развитие. Примерно – ако вашето дете се сблъска с неприятности в училище, а вие незабавно побързате да говорите с учителите, за да решите проблемите, или постоянно учите децата как да дружат с приятелите си, то те никога няма да се научат самостоятелно да се справят със сложните ситуации в живота си.

8. Излишната опека

Когато защитаваме своите деца от всички проблеми и емоции, това ще доведе ситуация в която те ще възприемат такава опека като нещо задължително и ще имат завишена самооценка (която често се превръща в нарцисизъм). Децата ще живеят с лъжовното усещане, че животът всъщност е твърде прост и лесен. Те ще очакват всички да са загрижени за тях, независимо от това, какво е тяхното поведение. Такива деца много често изпадат в депресии и често са тревожни и недоволни заради това, което не получават, а всъщност според тях – заслужават.

Източник: Журнал Клубер

Коментирайте статията
Close