fbpx

7 важни съвета за успешната комуникация с децата ни

1 085

Подобряването на общуването с децата ни е особено важно точно сега, в XXI век, когато те комуникират непрекъснато и с много хора.

Това е така, защото децата ни много често се затварят за нещата, които ги тревожат, или за това, което се случва в така нареченото им „второ семейство“ – съученици, интернет и т.н.

Далеч по-важно е да познавате драмите и тревогите от детската градина до гимназията, отколкото да сте строг родител, който набляга на академичните успехи на детето си. Да не забравяме, че информацията е сила, а умението да говорим естествено и непринудено с детето си води до, както сподели едно познато момче, „чувствам, че наистина ти пука за мен“.

1.   Разговори между другото.

Какво правихте последния път, когато имахте добър разговор с детето си? Знам отговора: вървяхте или шофирахте към училище, правихте салата заедно, къпахте го или се приспивахте. Точно това са дейностите и времето, в които родителят и детето разговарят най-свободно, защото, внимание, са застанали паралелно, един до друг. Повечето от нас смятат, че за да е смислен, разговорът трябва да бъде сериозно приет и проведен, очи в очи, но всъщност много често децата се отварят точно в такива „незначителни“ житейски моменти.

2. Създайте си „ритуали за бъбрене“.

Наблюдавайте стила на разговор на детето си. Чували сте за стилове на учене и на слушане, но всяко дете си има конкретен стил на водене на разговор, който не се променя много с годините. Някои са по-жизнени и разговорливи сутрин, докато други само мучат и едва се придвижват до училище, но пък са пълни с енергия след училище. Едното ви дете може да обича да скача от тема на тема, докато другото предпочита да се съсредоточи върху един въпрос, а третото изобщо не понася въпроси. Ключът тук е не да променяте това, което вероятно е вродено, а да се съобразявате с него и да уважавате различията. Изградете си „ритуали за бъбрене“ около спецификите на детето: докато го карате към училище или пък когато го вземате от спорт – това може да бъде напълно достатъчно, за да установите връзката.

3. Покажете, че сте човек.

Отвръщайте на детето си с истинска емоция. Не прекалявайте с реакциите си, но и не бъдете твърде дистанциран и овладян. Клатете глава одобрително или неодобрително, назовавайте емоциите, съчувствайте – това върши страхотна работа, когато децата са съвсем малки или много притеснени и уплашени. Но за да постигнете стабилна, ежедневна вербална връзка, вие трябва да сте наясно с живота им и затова трябва да сте истински. „Сериозно ли Мишо е казал това на Ели?“; „Много добре си го казал на Дора, браво на теб!“ Та нали вие самите сте по-склонни да споделяте на хора, които са искрени и открити с вас.

4. Окуражавайте емоционалната грамотност.

Помогнете на децата си да разкажат историята. Родителите обикновено се концентрират на академичните знания, но трябва да повишаваме и емоционалната грамотност на децата. Те трябва да могат да разкажат една история от началото до края. Проблемите се решават по-лесно, когато може ясно да ги изложим пред други хора и заедно да открием решение. Знам, че на децата им отнема страшно дълго време да разкажат нещо елементарно, а ние сме непрекъснато забързани, но е важно да се спрем за няколко минути и да зададем въпроси: „Кой беше там? Какво казаха? Какво се случи след това? “. Това помага на детето да усети, че е слушано и че вие се интересувате от това, което има да ви каже. Както веднъж едно 6-годишно момиченце ми каза: „Искам мама да слуша само мен“. –  „Какво имаш предвид – да не обръща внимание на братчето ти ли?“ „Не – отвърна ми тя, – да не мисли за хиляда други неща.“

5. Подробностите имат значение.

Обръщайте внимание на дреболиите. „Изтървал си монета под вендинг машината? Колко стотинки бяха?“ Това често води до още информация. „Бях близо до машината, защото никой не си говореше с мен.“ “Обикновеното” е мястото, където живеят децата ни, те се плашат, когато им зададем твърде сериозни въпроси като: „Как се почувства тогава?“. Така че придържайте се към подробностите – много често точно те ще ви заведат до основния проблем.

6. Вие също сте важни.

Това е от особено значение в нашия свят, фокусиран върху децата. Говорете за себе си, ако искате децата ви да говорят за тях самите. Следващия път на вечеря споделете 1–2 неща от изминалия ден. Убедена съм, че няма да успеете да довършите историята си, защото детето ви ще ви прекъсне и ще иска да разкаже нещо от своя ден. Ако кажете: „Днес се скарах с един колега на работа“, е много вероятно вашето дете да отговори: „Аз пък се сдърпах с Пепи по физическо“. И една важна забележка за съвместните вечери – целта е да ядете храната си, а не детето си. Както ми сподели един тийнейджър наскоро: „Имам чувството, че съм на разпит“.

7. Давайте съвети.

Колкото и да е трудно да се повярва, нашите толкова модерни и напредничави деца все още се нуждаят от нашите съвети. След като ви разкажат нещо и вие реагирате, е добре заедно да обсъдите как детето ви би могло да се справи със ситуацията по-добре следващия път. Попитайте го за идеи и не се притеснявайте да споделите своето мнение. Опитайте се да не изнасяте лекции и внимавайте за онези малки сигнали, които казват, че прекалявате. Бъдете кратки и използвайте своя житейски опит. Започнете със „Знам, че при теб нещата са доста по-различни, отколкото бяха по мое време“, защото всяко дете има нужда да усеща, че е различно и следователно – самостоятелно. Съветът, който върши работа, е този, който осъзнава собствените си ограничения. Кажете своето мнение, без да го налагате. Когато дадете свобода на детето си, то ще се почувства по-спокойно да споделя с вас.

Ако следвате дори само едно от моите предложения, вие ще видите промяна. Сигурен съм, че обичате децата си точно както аз обичам моите, затова знам, че ще опитате.

Автор: Др. Рон Тафъл

Източник

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close