5-те закона за родители – едно важно напомняне

1. Вашето дете не е единствен и най-валиден критерий за сравнение и подражание.

Това е много трудно за разбиране от родителите на 1 дете. Обикновено те смятат, че развитието на детето им е показателно за развитието на ВСИЧКИ деца и щом техният син е проговорил на година, то всички, които се отклоняват от този показател, се нуждаят от консултация при логопед, невролог и/или психолог. Странно е, че иначе интелигентни хора, щом станат родители, попадат в капана на: „Щом при мен се случи така, и при вас трябва да е същото“. Чудесно лекарство за болестта на „всезнанието“ и „всеразбирането“ е раждането на още едно, а най-добре още 2 деца.

2. Вашето дете не е съвършено.

Всеки човек, за да е добър родител, трябва да приеме, че вижда детето си през очите на любовта и е напълно възможно да не осъзнава изцяло неговите недостатъци и необходими области за подобрение. Да не говорим, че начинът, по който детето се държи с родителите си, е различен от отношението му към други възрастни, връстници, по-малки деца. Хубаво е да сме максимално информирани и обективни, за да сме възможно най-полезни за децата си. Нашата цел не би трябвало да е „дете, което се държи добре с мен“, а „човек, който се отнася с уважение към околните“.

3. Вие не сте първообразът на родителя. Вие не сте съвършен.

Вие сте интелигентен човек, който е станал родител и е претърпял огромни физически, психически и емоционални промени. Смятате, че сте се развили, обогатили и сте израснали като личност. Това ви кара смело да давате съвети, да изразявате крайни позиции и открито да не одобрявате начина, по който други родители отглеждат децата си. Честичко го правите и с приятелите си. А сега помислете – тези приятели не са ли точно толкова интелигентни като вас? Нямат ли и те 1, 2 или повече деца? Не означава ли това, че щом са избрали друг подход, то са направили информиран избор и може би има нещо, което не знаете?

4. Не може да правите забележки на други родители. Особено на висок глас и публично.

(освен когато не говорим за поведение, застрашаващо здравето на децата им)

Тук са валидни аргументите от предходната точка, като ще допълня и още нещо.

Какво знаете за тези хора? За техните страхове и проблеми, за предизвикателствата, които посрещат? Какво знаете за здравословното състояние на децата им – може би ограниченията в яденето, които налагат върху детето си, не са модерна прищявка, а медицинско изискване? Може излишните според вас притеснения за чувствата му да са породени от травматично преживяване, за което нямате представа. Не знаете пътя, през който са минали, нито препятствията, които преодоляват. Ако искате да помогнете – направете го по начин, по който информацията ви ще бъде чута. Публичният родителски линч не е такъв начин.

5. Спазвайте правилата на дома, в който сте

Вашата къща – вашите правила. Чуждата къща – чужди закони. У вас играта винаги се започва от най-малкия – когато сте на гости, детето ви ще трябва да приеме, че друг ще хвърли зарчето първи. Детето ви пищи и настоява то да избере филма, който ще се гледа? Време е да разбере, че е гост и изборът е на домакините, освен ако те не му го предложат. За детето ще е полезно да знае, че светът няма да се съобразява с неговите навици и разбирания. Че всяко семейство е един малък свят със собствени правила, които заслужават уважение, когато сме в неговите владения.

Много често в горните капани попадат родители, които са над средното ниво на интелигентност. Осъзнавайки собствените си възможности, те погрешно смятат, че изводите, до които са стигнали, са общовалидни. Много важно е да помним, че и да кърмим, и да не кърмим, и да работим, и да си стоим вкъщи – всички ние сме най-добрите родители на децата си, стига да ги познаваме, обичаме и направляваме.

Източник: https://cleverbook.net

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close