5 мита за чудотворните храни

498

Няма никакви научни факти, че модерните хранителни добавки лекуват.

Шумната агитация, че някои модерни хранителни добавки лекуват едва ли не всички болести няма никакво научно покритие и вълшебният им ефект не е доказан нито на теория, нито експериментално. “Няма научни доказателства, според които ако преориентирате храненето си към т. нар. вълшебни храни, ще постигнете обещания ефект”, казва Дуейн Мелър, преподавател по диетология в Университета на Нотингам и говорител на Британската асоциация по диетология, цитиран от “Гардиън”.“Идеята за чудотворните храни е основно маркетингов трик, но когато хората непрекъснато четат за полезните и необикновени качества на дадена храна, те започват да вярват в това, което им говорят”, обяснява Мелнър.

Много продукти са придружени от описание, което включва изобилие от научни термини, наукоподобен жаргон, който звучи много убедително, казва Мелър. Непременно ще се спомене нещо за антиоксиданти, за свободни радикали, поддържане на когнитивната функция…

Антиоксиданти и свободни радикали

Това са едни от най-често споменаваните и най-грешно разбирани понятия – антиоксиданти и свободни радикали.

Свободните радикали са нестабилни елементи, които участват във всяка химическа реакция в организма с кислород. Нестабилни са, защото им липсва електрон и в опит да се стабилизират те крадат електрон отнякъде другаде. Може да е от мазнините в мембраната на клетките или от вашето ДНК. Вредата, която нанасят, когато нападат други елементи, за да се сдобият с електрон, се нарича кислороден стрес и може да се асоциира с рак, диабет, инфаркти.

Свободните радикали обаче не само вредителстват. Те помагат например да се разрушат нахлули в организма бактерии. За да се ограничи действието им само до полезните им функции нашите тела произвеждат нещо, наречено антиоксиданти. Те са тези, които осигуряват на свободните радикали електроните, от които те се нуждаят, за да не вредителстват другаде.

“Но ако погледнете към антиоксиданите, които цируклират в нашите тела, най-често срещаните са тези, които ние сами произвеждаме – глутатион и пикочната киселина, следвани от витамините А, С и Е, които си доставяме от нормалната храна. Много от антиоксидантите в храни като чия са там, за да спрат олиото от растението да граняса или да ги защитят от вредите на слънчевата светлина, т. е. може да не са подходящи за нашите организми. Така че въпреки че Европейска организация за сигурност на храните (EFSA) позволява на производителите да твърдят, че техните продукти са богати на антикосиданти – те са богати – производителите не могат да декларират, че продуктите им са полезни за здравето”, казва Мелър.

Дори когато се използват като хранителни добавки антикосидантите не изглежда да носят някаква реална полза за здравето. Голямо изследване, публикувано в New England Journal of Medicine, което проучва 10 хил. души на възраст над 4 години и половина, показва, че няма никаква полза от приемането на витамин Е като добавка за превенцията на болестите на сърцето. Проучвания за други добавки на антиоксиданти също са обезкуражителни.

Част от объркването идва от това, че често се забравя, че режимът на хранене е комплексен. Трудно е да отделиш приноса на отделните компоненти, защото хранителните стойности на много храни се осъществяват, когато се поемат като част от по-широка диета. Изследванията доказаха например, че само когато сварим морковите бета каротинът им се усвоява по-добре, ликопенът в доматите се усвоява по-добре, когато се консумират с мазнина.

Няма диета срещу рака

Какво да кажем за всички мъгляви твърдения за храни, които ви помагат да отслабнете или повишават защитата на имунната система или правят сърцето ви по-здраво. Звучат добре, нали? Според Али Каванди, кардиолог в Кралската обединена болница в Бат, тези твърдения са неконкретни по една причина – те са базират на експерименти, извършвани върху животни или човешки клетки в лабораторни условия. Не е доказано, че имат ефект върху хора и докато подобна ефективност не се докаже, казва специалистът, трябва да бъдем отворени за новостите, но да внимаваме за преувеличаването на качеството на един или друг продукт.

“Като лекари в последно време ние твърде много се фокусирахме върху новите лекарства, стентове, усъвършенстнаве на оперативни техники и забравихме значението на хранителния режим при сърдечно-съдовите болести и при диабета. Сега той се популяризира от неквалифицирани хора и някакви здравни гурута разпространяват невярна или подвеждаща информация”, казва лекарят.

За съжаление някои очевидни съвети не са интересни вече на хората. Те са ги чували и преди, нищо ново.

Това са добре известни истини като това, че зеленчуците и плодовете са полезни, както и ядките, или зърнените храни. Предпочитайте ненаситени мазнини като зехтина, яжте риба. Поемайте наситени мазнини като маслото или косовото олио и непреработени червени меса в умерени количества и те едва ли ще ви навредят. Въздържайте се от продукти от бяло брашно, от консервирани меса и трансмазнини като палмовото олио, което се употребява в фастфуда.

“Със сигурност няма диета срещу рака”, казва Джъстин Стебинг, консултант -онколог и преподавател по онкология в Кралския колеж на Лондон. “Имам пациенти, които ме питат разни работи за тези храни през цялото време”. Той обяснява защо концепцията за храна, която да спира рака е така привлекателна. “Като пациент болестта ви кара да губите контрол. Хората искат да си върнат част от този контрол и лесен начин да го сторят е чрез някаква хранителна диета, а могат да намерят всички неща в интернет. Интернет е нож с две остриета и ако търсим информация, трябва да следим да е от сайтове с репутация”, казва той.

Такива сайтове, изброява Стебинг, са NHS Choices, Cancer Research UK, Diabetes UK and the British Heart Foundation, които дават ясни препоръки, основани на научни доказателства. Мелър има друга препоръка – ЕFSA е много стриктна за здравните послания, които позволява на компаниите да използват на етикетите на продуктите си, твърди той.

Митовете около пет чудотворни храни:

1.Кокосовото олио
Почитателите на кокосовото олио не трябва да забравят, че то е наситена мазнина.

Твърдението: Кокосовото олио е наситена мазнина. Въпреки че не са толкова голяма злина, колкото се смяташе едно време, трудно може да се повярва, че наситените мазнини са полезни. Скорошно изследване твърди, че те повишават нивото едновременно и на лошия, и на добрия холестерол. Олиото е основно триглецирид, който според защитниците му, може да допринесе за загубата на тегло, но това не е доказано в изследвания върху хора. Други предположения за положителните страни на олиото включват регулирането на глюкозата в кръвта и предотвратяване на удари и Алцхаймер – отново обаче не е доказано върху хора.

Препоръката на диетолога Дуейн Мелър:
Най-добре е да се наслаждавате по малко на кокосовото олио в ястия от тайландската кухня, но от време на време, вместо да го използвате непрекъснато.

2. Ябълков оцет

Твърдението: Освен че е вкусна добавка към храната, му се приписват някои анедоктични полезни свойства: лекува болно гърло, храносмилателни проблеми, предпазва от рак, акне, рани и помага за контролирането на захарта. Повечето проучвания са върху животни или човешки клетки в лабораторни условия.

Мелър: Използвайте оцета в салати вместо висококалоричните майонези и в сосове, за да намалите употребата на сол. Оцетът помага не защото съдържа някакви чудотворни вещества, а защото ще ви предпази от поемането на по-вредни храни.

3. Мед от манука

Твърди се: Както с повечето видове мед, той има водороден прекис, откъдето идват антибиотичните му качества. Има и метилглиоксал, антибактериален компонент, който е с по-високо качество, отколкото в другите видове мед. Изследванията показват, че този мед може да облекчи симпотмите при инфекции като кашлици, но не е ясно дали медът има антимикробен ефект или просто успокоява като всички други сиропи.

Мелър препоръчва: Всички твърдения, свързани с полезността на този вид мед, са недоказани. Когато го консумирате имайте предвид голямото количество захар в него.

4. Спирулина

Спирулината е екстракт от водорасли, които като хранителна добавка могат да са под формата на хапчета, прах и т.н.

Твърди се: Това е поредната чудотворна хранителна добавка, чиито качества обаче не са научно доказани. Отхвърлени са твърденията, че че помага за контрола върху кръвното налягане, диабета, психически разстройства, безпокойство и т.н. Той има полезни компоненти – калций, магнезий, витамин B, желязо и важни аминокиселини.

Мелър препоръчва: Не може да се разчита на спирулината като източник на тези вещества. По-добре яжте плодове и зеленчуци – това ще е много по-полезно за общата ви хранителна диета, вместо да разчитате на добавките и да не мислите за храната, която на практика приемате.

5. Чиа

Твърди си:В нея наистина има много антиоксиданти, но тъй като са от растителен произход, са много по-малко употребими от хората. В чиата наистина има високо ниво на омега-3, но нашите тела не са много добри в това да използват омета -3 от растения. Най-добре е да приемаме тези антиоксиданти от мазните риби като сьомгата. За хората, които не ядат риба, все пак чиата е някакъв заместител. Други потенциални предимства на чиата са свързани с високо ниво на протеин и фибри. Заради това съществуват твърдения, че чиата може да помогне за загубата и регулирането на теглото като намалява усещането на глад. Това обаче засега не е доказано, както не са доказани и предположенията, че намалява риска от инфаркти.

Мелър препоръчва: Чиата добавя повече плътност към хляба. Но може да и се радваме повече на вкусови и др. качества, не за ефекта върху здравето.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close