5 защитни механизма, които ни пазят и пречат едновременно

Всеки ден сме изправени пред ситуации, хора и чувства, които имат потенциала да предизвикат стрес в нас. Всички си имаме собствени начини да се справим с този стрес – някои от тях здравословни, други не чак толкова. Стресът е комплексен и различен при всеки един. Помисли си какво те кара да се чувстваш стресиран? Случвало ли ти се е да установиш, че това, което те стресира, не предизвиква същата реакция при друг човек и той се справя със същата ситуация без бурни емоции? А нещо да стресира друг човек, докато на теб това изобщо не ти се струва проблем? За да разберем защо различните хора изпитват стрес от различни ситуации е необходимо да погледнем цялостната картина.

Причината хората да реагират различно на една и съща ситуация е свързана с техните минали преживявания. Стресът се предизвиква от определен „спусък” – ситуации, хора, емоции, към които човекът е особено чувствителен поради преживяното до момента.

Да вземем за пример гнева. Човек, израснал в непредсказуема среда, в която гневът се е изразявал чрез викове, заплахи или физическо насилие, би реагирал различно на гнева в сравнение с човек, който се е научил да изразява гнева си по здравословен начин. Да кажем, че и двамата души изпадат в ситуация, при която партньорът им е ядосан. В такъв случай само при първия от двамата „спусъкът” ще се активира.
Друг пример – новина, че приятелка е бременна. Ако една жена иска дете, но има трудности да зачене, то тя ще реагира различно на новината, че нейна приятелка е бременна, отколкото друга жена, заченала лесно по естествен начин. Новината би активирала „спусъка” при първата жена, в резултат на което нейните тревога, тъга и безпомощност пред невъзможността да забременее биха се проявили.

Има изключително много „спусъци”, тъй като всеки човек е имал най-различни преживявания. В същото време има и широк спектър от реакции на тези „спусъци”. Хората подсъзнателно си изграждат защитни механизми или несъзнателни реакции, които да ги предпазят от болката, до която „спусъците” могат да се докоснат. Често се случва човек да не е осъзнат, че има такива защитни механизми, както и да не усеща кога са се включили. Вероятно сте забелязвали как по време на дискусия някой човек става отбранителен и иска само да се защити или оправдае, без да е способен да чуе гледната точка на отсрещната страна. Това често се случва, когато темата е един от „спусъците” за този човек. Интересното е, че дори когато ситуацията е преминала, действието на защитния механизъм продължава, което може да повлияе на взаимоотношенията.

Има най-различни видове защитни механизми, но следните 5 са много често срещани:

1. Хумористичен тип
Смехът е най-доброто лекарство за всяка болежка, нали? Не винаги! Когато говорят за трудна ситуация и в същото време използват хумор, хората най-вероятно просто замаскират болката, до която иначе биха се докоснали. Някои хора се шегуват със себе си, за да предотвратят другите да се пошегуват с тях първи. Други създават хумористични истории около тежки ситуации, за да не признаят колко ги боли всъщност. Няма нищо лошо човек да се пошегува за някоя трудна ситуация, но е важно и да си позволи да говори за мъката, която изпитва.

2. Силен и мълчалив тип
Ако вие не сте такъв тип, то вероятно познавате поне един такъв човек. Този човек е „скалата”, основата на семейството, човекът, на когото винаги може да се разчита на работното място. Действието на този защитен механизъм се крие в това, че човекът се старае да изглежда силен и стабилен отвън, без значение какво всъщност изпитва вътрешно. Тъй като фокусът му е да се грижи за другите, никога не се налага да погледне какво се случва със самия него, тъй като около него винаги ще се намери някой в беда. Тази излъчвана сила и мълчание ги предпазва от това другите да забележат, че и тях ги боли и са уязвими, а в същото време помага и на самия човек да забрави какво изпитва.

3. Сговорчив тип
Този защитен механизъм води до това човекът да се пусне по течението и да се съгласява с всичко. Човек с този защитен механизъм често е пасивен, чака да му се каже какво да прави и се съгласява с плановете на някой друг, тъй като не прави свои собствени. Този защитен механизъм често замаскира усещане за неадекватност и чувство за малоценност, съответно неувереност и невъзможност за вземане на решение. Когато някой винаги се съгласява с това, което му предложат, не е нужно да има мнение и не поема риска да разстрои някого или да бъде отхвърлен.

4. Перфекционистичен тип
Перфекционизмът като цяло е доста тежко бреме, тъй като съвършенството не е възможно. Човек, който използва перфекционизма като защитен механизъм, на всяка цена избягва да прави грешки и се старае винаги да бъде прав. Зад този механизъм се крие огромен страх от осъждане и неодобрение. Този защитен механизъм може да доведе до общо усещане за тревожност, защото винаги има вероятност нещо да се обърка.

5. Пасивно-агресивен тип
Вероятно всеки е забелязвал пасивно-агресивно поведение в себе си или в другите, но малцина знаят, че това поведение всъщност произлиза от защитен механизъм. Когато някой е пасивно-агресивен, той дава на другите да разберат, че е ядосан или че има нужда от нещо, без да се налага да го казва директно. Чрез това поведение човекът опитва да задоволи нуждите си, без да отправя директна молба. Това е мотивирано от страх и желание за отбягване на конфликти и гняв. Да се сърдиш на някого, вместо да му кажеш какъв е проблемът, дава сигнал на другия по пасивно-агресивен начин, че нещо не е наред. Иронията е, че пасивно-агресивното поведение всъщност е по-дразнещо и извиква повече гняв от това да си кажеш нещата директно.

Всички тези поведения най-често са несъзнателни и хората като цяло не осъзнават, че ги правят. Всички ние си имаме защитни механизми, които се активират често и това е нормално – все пак основната им функция е да ни предпазват. Притеснително обаче става тогава, когато защитните механизми оказват значимо негативно влияние върху живота на човека. Ако усещате, че при вас е валиден втория случай, бихме ви препоръчали да се обърнете към терапевт, който може да ви помогне да придобиете самоосъзнаване, да се погрижите за миналата болка и/или травма и да си изградите здрав начин за справяне с трудните ситуации.

Адаптация по статията на Левана Слабодник, Goodtherapy.org

Източник: http://zdravaistoria.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close