4 неща, които научих под натиска на самотата

3 354

Когато се срещнахме, тя ме погледна и ми каза: „Каква седмица. Равнозначна е на година.” Не подозирах, че тази разходка с нея и един час разговор с нея, ще бъде равнозначен на цяло десетилетие – осъзнаване, опит и преживяване.

***

Разхождах се с Боряна. Разказах ви за нея по повод на генетичното изследване, което си направих и всъщност тя е основателят на Nutrigen.

Вървяхме в парка, когато тя забави крачка. Погледна ме с големите си очи, които сияеха, но аз знаех, че зад това сияние има много преживяна болка, моменти на слабост, псоледвани от огромна доза кураж. Затаи дъх и ми каза: „Кажи ми, Инес! Как се справяш с това? Аз още не мога. Понякога самотата е смазваща.”

Говорехме си за самотата, която те връхлита на моменти – тогава, когато си осъзнал, че животът не трябва да бъде задушаван и претъпкван – с нищо. Дори и с хора. Когато осъзнаеш, че когато решиш да промениш себе си, много хора отпадат от живота ти. Остават само няколко. Те не винаги са наоколо, но моментите с тях са равнозначни на години.

Усмихнах се и ѝ казах, че сега ще ѝ призная нещо. Разказах ѝ причината да я поканя на разходка. Беше един от тези дни, в които изпитвах точно такава самота. Прекарвам много време сама – в писане, програми, отговаряне на съобщения, четене. Обожавам това, което правя, но понякога, дори хората, които обичат да са сами, имат нужда да прекарват време с хора – в реалността. Обичам да се разхождам сама, а ако излизам с някой, обикновено подбирам хората. Не се виждам с някой само, за да си запълвам времето. Виждам се само с хора, които придават стойност на времето – дори само с присъствието си.

Беше един от тези дни, в които малкото хора, с които обичайно се виждам бяха заети. А аз така силно имах нужда от стойностен разговор и разходка с някой. Да вървим и да си философстваме.  Да обсъждаме това, което ни вълнува и после да си тръгна изпълнена с ентусиазъм, идеи и да си разсъждавам цяла вечер. Или да пиша – така, както ще направя сега.

Толкова много неща обсъдихме с Боряна, но мисля, че имаше няколко попадения, които биха дали различна гледна точка и на вас.

1.Отказът от отговорност не я прави нулева, а я прехвърля на някой друг

Говорехме си за това как хората често си намират оправдания, че нещо е по-важно от самите тях и здравето им. Хората никога нямат време да тренират, да се хранят здравословно, да са щастливи – защото винаги са заети да се грижат за нечие друго щастие, успех и т.н. Обсъждахме това как хората не осъзнават, че ако се грижиш за себе си и ако ти си добре, тогава даваш още повече и на хората около себе си. Когато поемеш отговорност за себе си, поемаш отговорност и за другите.  Защото да не се грижиш за себе си, означава да се откажеш от отговорността за здравето си, за благото си и за щастието си.

Защото, ако не даваш на тялото и на ума си това, от което се нуждаят сега, след време небрежността ще се преоблече като болест, депресия или каквато си избере. Тогава, обикновено ангажираш хората около себе си с това да се грижат за теб, да ти помагат с ресурси или пък дори само да ги натоварваш с отрицателните си настроения, които физическото и психическото неразположение пораждат.

Така, отказвайки се от отговорността за себе си днес, ти я прехвърляш на близките си утре. Уж, опитвайки се да се жертваш за другите, в бъдещ момент жертваш тях за себе си.

Урок номер едно: Отказът от отговорност, не я прави нулева, а я прехвърля на някой друг.

2.Човек се променя, когато болката на промяната е по-малка от сегашната болка

Говорехме си за това какво е накарало всяка една от нас да се промени. Обсъждахме това как често хората казват, че искат промяна, а никога не предприемат действие, което реално да ѝ помогне да се случи.

Разказах ѝ за това как моментът, в който се промених беше един момент, в който имах чувството, че повече не мога да понеса нито грам болка – физическа или психическа.

Тя ми разказа за нейното преживяване и това как човек се променя, когато цената на промяната се окаже по-ниска от цената на това да търпиш сегашното си състояние. Точно така е! Човек се променя не когато го боли, а когато го боли ужасяващо много. Когато не може да търпи повече от това, което дълго се е трупало и го е измъчвало. Човек се променя, не когато чашата на болката и разочарованието започне да се пълни, а когато прелее.

Ако все още сте на етап, където казвате, че искате да се промените, но не го правите – трябва да признаете пред себе си, че всъщност сегашното ви състояние не ви пречи чак толкова, че да платите цената на промяната. Защото да се промениш не е лесно. Но си струва всяко усилие.

3.Човек излиза от интертното си състояние или когато нещо го блъсне или когато е силно привлечен от нещо

Човек по природа е инертен. Всичко в природата се стреми към това да съществува с минимален разход на енергия. Това да правиш нещо, изисква усилия и е предизвикателство за всеки – дори за тези, които не го казват.

Всички сме инертни, ако не използваме една от двете задвижващи сили – ударът на нещо или влечението към нещо. Някои хора напредват и се променят, защото нещо се случва в живота им и така ги разтриса, че преобръща целия им свят. Дава им различна перспектива и им помага да видят живота от различен ъгъл. Помага им да излязат от инертното съществуване и да започнат да живеят и да реализират потенциала си.

Някои хора напредват и се променят, защото използват увлечението и страстта си към нещо като сила, която ги дърпа, придвижва и мотивира. Нещо като да откриеш мисията и призванието си. Това, което ти дава сила да продължаваш, когато се чувстваш безсилен или обезкуражен. Нещо като сила, която те дърпа и не ти позволява да пропаднеш в капана на инертното съществуване.

Изборите са два – или откриваме това, което ни дърпа и привлича или чакаме нещо да ни удари и разтресе.

4.Ситуацията няма значение – важно е преживяването

Говорехме си за това как макар и всички на пръв поглед да сме различни, в същността си сме еднакви. Само ситуациите и сюжетите са различни. Преживяванията ни са еднакви. Защото каквото и да се случи, оценката, която му даваме е интензитета на емоцията, която преживяваме. Този интензитет или по-скоро скалата му е еднаква за всички. Нещо като от 1 до 10. Или не те докосва; или малко те тревожи или те смазва. Има ли значение точно каква е ситуацията и дали за вас е нищо, а за мен е целия свят? Важното е, че всеки един от нас е преминавал през тази скала и независимо дали тя (Боряна) е преживяла това да мине през ада на диагнозата „болна от рак” и да намери сили да се излекува, а пък аз съм преживяла това да претърпя 6 тежки контузии и още на 18 години да изгубя посоката и смисъла в живота си, това което ни обединява е това, което сме преживели. И в двата случая, нещо в теб умира. И в двата случая имаш усещането, че губиш всичко; че потъваш и че нямаш капчица сила да се изправиш и да продължиш. И в двата случая виждаш как безсмислието се усмихва в лицето ти, а отчаянието те е хванало за ръка. Не е важна ситуацията – важно е преживяването. Не трябва да даваме оценка на това, което другите изпитват, защото центърът на всеки е различен и това, което за едни не е важно, за други е целия свят.

***

Един час, а беше равнозначен на десетилетие опит, преживявания и мъдрост. Понякога е хубаво да се чувстваш ссмазващо самотен – тогава срещаш скъпоценни камъни, които блестят и правят деня ти прекрасен.

Автор: Инес Субашка

Източник: http://inspiredfitstrong.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close