2/3 от диагностицираните с нетолерантност към глутен всъщност нямат проблеми с приема му

От години хората са опитвали да прилагат диети в името на регулирането на теглото и други ползи за здравето. Една от новите моди в диетите са безглутеновите храни. Много хора, най-вече в развитите икономики, вярват, че тази диета е по-здравословна. Но дали това наистина е така?

Ново изследване показва, че само една трета от хората, диагностицирани с глутенова свръхчувствителност, изпитват странични ефекти от приема на глутен. Откритието добавя допълнителни доказателства към нарастващото подозрение на научната общественост, че глутеновата нетолерантност всъщност не е чак толкова сериозен проблем. Или поне не е толкова често разпространена, колкото ни карат да вярваме. Дали глутеновата нетолерантност всъщност не е поредният моден феномен?

gluten

В момента “gluten-free” етикетът е олицетворение на един много сериозен бизнес. Според Ню Йорк Таймс само в Щатите 30% от хората твърдят, че искат да ядат по-малко глутен, а броят на домакинствата, които редовно пазаруват продукти без глутен достигна 11% миналата година. Спрямо 2010 г., когато броят им е бил едва 5%, това е увеличение с над 50%.

Само че тези продукти не са по-здравословни от техните аналози с глутен. Дори научно-доказаните факти, които да подкрепят твърденията на много хора, че се нуждаят от тях, са много малко.

Изследването, проведено от екип от гастроентеролози от University and Spedali Civili of Brescia в Италия, включвало 35 доброволеца, които са били диагностицирани с “non-celiac gluten sensitivity” (NCGS). Това е пълното наименование на глутеновата нетолерантност. Това състояние е открито при малко изследване от 2011 г. То установило, че глутен-съдържащите диети могат да предизвикат стомашно-чревни болки дори при хора, които нямат автоимунното заболяване “caeliac disease” (заболяване, което нарушава храносмилането и което се влошава от приема на глутен – б.р.).

Доброволците живели на стриктна безглутенова диета поне 6 месеца преди началото на изследването и след това били накарани на няколко пъти да поемат брашно, съдържащо глутен, или съответно неговия аналог без глутен. Без да знаят какво всъщност ядат, доброволците получавали пакетчета, които били етикетирани просто като А или В, всяко от които съдържало 10 гр. брашно.

За първата фаза на експеримента доброволците получавали един тип брашно, като били инструктирани да го добавят към паста или супа веднъж двевно за 10 поредни дни. След това им били дадени 14 дни, в които да се върнат към обичайната си диета, и след този период следвала нова 10-дневна сесия като предходната с използване на другия тип брашно.

По време на изследването те трябвало да докладват за поява на каквито и да било симптоми на болка, киселини, слабо храносмилане, диария или запек. За целта била използвана скала от 1 (никакви странични ефекти) до 7 (тежки странични ефекти). След като експерименталният период приключил, доброволците трябвало да отгатнат кои пакетчета съдържали глутен и кои били без глутен. Ако познаели вярно, ориентирайки се от страничните ефекти, вписани от тях при редовните доклади, те били класифицирани като глутеново-нетолерантни, независимо от предишните им поставени диагнози.

Учените докладвали, че на основата на тези критерии, само 12 от 35-те доброволеца можели да се класифицират като глутеново нетолерантни. “От останалите субекти, 17 определили, че брашното без глутен предизвиква симптомите им, а 6 не докладвали никакви странични ефекти през цялото изследване,” докладва Рос Померой (Ross Pomeroy), журналист по професия и зоолог и биолог по образование.

“Трябва да се отбележи, че повечето субекти изпитали много леки симптоми по време на изпитването. Средно, участниците оценили повечето от стомашно-чревните си симптоми на 3 или по-ниско по гореописаната скала”, допълва той.

Какво означава това? Все пак трябва да приемем резултатите с нотка на съмнение, тъй като извадката е прекалено малка и симптомите се самодокладват, без допълнителна проверка. От друга страна резултатите са много сходни с получените в изследване, проведено в Австралия, което също предполага, че за мнозинството от хора, глутеновата нетолерантност е плод на внушение.

Според диаграмата 36% от хората консумират безглутенови храни по причини, различни от доказана свръхчувствителност. От тях 65% прибягват към такава диета, защото смятат, че тя е по-здравосолвна; 27% мислят, че тя спомага за понижаване на теглото; 7% искат да понижат симптомите на възпаление. Последните 4% вярват, че би им помогнало в борбата с депресията. Източник: FoodBusinessNews.net

“37-те пациенти, диагностицирани с глутенова нетолерантност, преминаха през високоглутенова, нискоглутенова и плацебо (без глутен) диети, без да са наясно на коя точно са подложени. Накрая всички използвани диети – дори плацебото – предизвикаха сравнително еднакво ниво на стомашни болки, подуване, гадене и газове. Изобщо не зависеше дали диетата съдържа глутен,” докладва Дженифър Уолш (Jennifer Walsh) за Business Insider.

Трето голямо изследване публикувано този месец потвърждава тези резултати. “Не успяхме да открием абсолютно никакъв специфичен отговор срещу глутен,” твърди един от авторите.

И двата екипа отдават своите резултати на т.нар. “ноцебо ефект” – притеснението, което някой чувства, ако смята, че е подложен на риск да му стане зле, може наистина да го накара да се почувства зле. По същество това е обратното на плацебо ефекта, при който лицето може да се почувства по-добре, само защото вярва, че приема медикамент, който подобрява състоянието му.

Друга предполагаема причина може да е наличието в храната на въглехидрати, означавани като FODMAPS, които някои хора обработват много трудно. Що се отнася до глутена, изглежда той не е чак толкова вреден, колкото много хора са подведени да вярват.

“Нашето изследване показва, че приемът на глутена води до поява на симптомите само при една трета от пациентите, които задоволяват критериите за кличнична диагностика на глутенова нетолерантност,” заключава екипът италиански учени в списаните Alimentary Pharmacology & Therapeutics. “Следователно NCGS навярно се диагностицира правилно при много малка част от пациентите, което кара голяма част от тях излишно да спазват диета без глутен”. Тези резултати повдигат сериозни съмнения и по отношение на клиничните критерии, използвани в днешно време от гастроентерелозите за поставяне на тази диагноза.

Източник: Science Alert, Offnews.BG

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close