10 истини за живота от Орхан Памук

„Не взимайте всичко чак толкова на сериозно. Не е ли животът красив. Обърнете внимание на подробностите. Най-важното нещо в живота е щастието, възможността да оцелеем в това нетолерантно общество, което сами си създадохме”, казва Орхан Памук.

В романите си, които са популярни в цял свят, той съчетава традициите на европейската и на турската литература, осмисля и представя османската култура чрез сблъсъка и взаимодействията между Изтока и Запада.

Ето още няколко въздействащи цитата за живота от Орхан Памук:

„Животът е кратък и трябва да уважаваме всеки миг от него.”


„Въпросът е да вярваш, както вярват бедняците, да се превърнеш в един от тях. Да ядеш като тях, да живееш като тях и ако се смееш на онова, на което се смеят те, ако те гневи онова, което гневи и тях, едва тогава би могъл да повярваш в техния Аллах. Въпросът за Аллах е еквивалентен на осъзнаването, че това не е проблем на разума и на вярата, а е проблем на начина на живот.”


„Нищо не е толкова удивително, както живота. Освен писането”.


„Не можеш да се качиш на кораба на живота, да предприемеш това еднопосочно пътуване веднъж и после, когато свърши, да го повториш, но с книга в ръка, независимо колко сложна или трудна за разбиране е тя, след като я свършиш, можеш, ако желаеш, да се върнеш в началото, да я прочетеш отново и така да разбереш трудното, а с него да разбереш и самия живот”.


„Вярвам в свят, в който няма герои. Разбира се, аз се възхищавам на личния кураж, на интелекта, на усърдната работа. Това са качества, които истински ценя… и които притежават толкова много „обикновени” хора”.


„Модерността в днешно време се проявява като “свръхизобилие”. Живеем във време на масово произвеждани стоки, които просто се появяват в ежедневието ни, стоят на масите ни, по стените ни. Използваме ги – повечето от нас дори не ги забелязваме. След това те отново изчезват. Незабележимо и без фанфари”.


„Ще проумееш най-сетне, че еднаквото мислене на хората е причина за всичките злини по света, сиреч, за това,че бедните са тъй бедни и глупави, а богатите тъй богати и умни, за грубостта, жестокостта и бездуховността, сиреч, за всяко нещо, предизвикващо у тебе желание да умреш и да се чувстваш виновен. Ти вече предусещаш, по-добре ще ти е, ако си зъл и неморален тук, където всеки оглупява и умира, преструвайки се на морален”.


„Идеализмът, нереалният идеализъм винаги се конфронтира с реалността на хората, на човека от улицата. Детайлите от ежедневието винаги са по-убедителни от която и да е политическа фантазия и демагогия”.


„Всеки живот е единствен и безподобен… Всеки разказ е разказ, защото е единствен и безподобен. Всеки писател е по своему нещастен писател”.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...