Много се пише за разликите в образователните системи в различните страни, но почти никой не коментира нещата, които са общи между най-добрите училища по света. През изминалата година аз посетих училища, които са по върховете на класациите в четири континента, и срещнах много интересни и различаващи се училищни ръководители. Но бях много изненадан да открия, че всички те описаха три общи основни причини за успеха на училищата им. От Сингапур до Швейцария, Южна Африка и Индия тези три практики съществуват и се прилагат със забележителна последователност.

„Всеки учител се нуждае от две неща: да знае, че може да се развива, и да усеща, че не е сам“ – директорът на училище Ругенахер в Швейцария.

В по-голямата част от училищата в САЩ например професионалното развитие, доколкото го има, е във вида на семинари, организирани от ръководството, от които учителите не виждат голяма полза и връзка с ежедневната им работа. Няма организирано и целево общуване между колегите.

В отличните училища е точно обратното – там вярват, че сътрудничеството между учителите в екипа и професионалното развитие трябва да бъдат важна част от професията учител. И учителите, и администраторите описват система, която е изградена на базата на установени от самите учители нужди и подкрепени от ръководството. В повечето от тези училища учителите прекарват почти толкова време в обучения и съвместни проекти с колеги, колкото и в работа с учениците.

Резултатът е мотивирани и убедени учители, които се чувстват уверени в професионалните си качества и са горди да бъдат част от нещо по-голямо.

„Няма значение какво ще работят. Повтарям им го всеки ден: „Не ме интересува, каква ще е професията ви и колко високо ще се качите по кариерната стълбичка – важното е какви хора ще станете и какво ще направите със светлината, която е във вас“ – учител в училище СПАРК в Южна Африка.

Когато разпитах учителите за техните основни цели, свързани с учениците им, почти всеки от тях спомена ценностите и човешките отношения преди академичните знания. На практика това означава, че учителите се отнасят към учениците си с голямо уважение, а учениците чувстват, че училището гледа на тях като на личности, а не като на учебни единици. Това подреждане на приоритетите оказва огромно влияние върху духа на учители и ученици.

Оказва се, че учениците, които се чувстват оценявани и зачитани като личности, са много по-мотивирани да постигат по-високи резултати, а учителите, които разбират своята роля в развитието на младите хора, усещат по-голямо удовлетворение от работата си.

Както един друг учител от СПАРК ми каза: „Да имаш толкова голямо влияние върху формирането на една личност, са огромна отговорност и мотивация, кара те да си мислиш: „Еха, в него ще има част от мен!“.

Разбира се, това не означава, че уроците и оценките са оставени на заден план. Тези училища имат едни от най-организираните и ефективни работни процеси, които съм виждал. Фокусът върху ценностите не замества учебните цели, а ги допълва.

„Нещата се получават, защото даваме на учениците си възможността да поемат пълната отговорност… Доверието е основата на високите очаквания” – директорът на училище Унтерщрас в Швейцария

На всеки няколко години възрастните от училището Унтерщрас в Швейцария оставят учениците сами в кампуса за три дни. След месеци подготовка и менторство студентите поемат контрола над административните офиси и управляват всеки аспект от училищния живот – от провеждането на часовете до продажбите в местното кафене. Когато учителите се върнат, се организират два дни, в които се обсъжда изминалият период.

В нашата страна (САЩ) ние бъркаме отговорност със съответствие с правилата. Приемаме, че ученикът е отговорен да извърши нещата, които са му възложени да направи. Но това не помага на учениците да се развиват и израстват като личности. Трябва да им се даде възможността да мислят творчески и самостоятелно. Трябва да бъдат поставяни в ситуации, в които успехът им да зависи от собствените им решения и активност.

Повечето топ училища не прилагат толкова драстични практики като тази да оставят управлението на училището в ръцете на учениците. Но всяко отлично училище разбира важността и подпомага развитието на самостоятелността и отговорността на учениците си. В Ривърсайд в Индия това означава да се провеждат сесии за креативно мислене с цел създаването на инициативи за училището и общността извън него. В Саутърн Крос в Чили това се прилага, като се насърчават груповите задания и проекти. Във всяко едно от тези места овластяването на учениците е придружено с много съдействие и съвети, но вместо налагането на правила учителите задават въпроси.

Всички тези топ училища бяха различни. Всяко от тях имаше специфики на базата на местната култура и личните особености на хората, които ги управляваха. Но аз наистина бях изумен от постоянството, с което тези три практики се появяваха отново и отново, дори в най-отдалечените крайчета на света.

Всички те всъщност се свеждат до вярата в хората и вярата, че обучението е повече преживяване, отколкото съдържание.

Автор Уил Минтън, Източник