Разкошът, това не е скъпо червило, луксозен ресторант, токчета. Истинският разкош е да живееш, както ти е удобно. В удобни обувки. С такъв цвят на червилото, какъвто ти харесва, или изобщо да не носиш грим. Да ядеш това, което ти е вкусно, да се виждаш с хората, с които ти е топло и уютно, които обичаш, а не защото така трябва.

Да се научиш да се отказваш от ненужното. От това, което се е изчерпало. Износило. И да пазиш това, което ти харесва. 5-годишната дъщеря на моя приятелка, откакто е съзнателна, ходи на гости само със собствената си лъжичка. Тя може да си позволи разкоша да яде от лъжицата, която ѝ харесва. Нейната майка много се притеснява от това и всеки път се извинява. А аз започнах да нося по пикниците собствени прибори и съдове, защото не обичам да ям от пластмаса. И не ми пука какво си мислят хората около мен.

Разкошният живот не е изпълнен със скъпи вещи. А със скъпи ЗА  ВАС вещи. Чаша, подарена от малката ти сестра. Татковата тениска, с която се спи толкова сладко. Кексът по мамината рецепта. Целувка от любимия човек. Интересни книги. Хубави филми. Разтапящи сърцето песни. Ароматът на нови чаршафи. Чистият дом. Животът, който сама си си избрала.

И още, разкошният живот е да не се изяждаш сама, когато нещо не се получава. Чорапогащниците могат да се скъсат. Тестото да не бухне. Приятелите ти да не харесат любимия ти филм. Любовта да си отиде от теб. Повишението да ти се размине. Може да се случи какво ли не. Но това, че не успяваш в нещо, не означава, че си по-малко ценен. А просто, че в момента нещата не вървят така, както ти се иска.

Разкошният живот е този, в който имаш възможност да избираш. Да купиш нов чорапогащник или да тръгнеш боса. Да изхвърлиш прегорелия сладкиш и да си поръчаш суши или пък да пробваш да го направиш още веднъж. Да изгледаш филма сама или да излезеш с приятелите си навън. Да се бориш или да пуснеш. Да търсиш нова работа или да преразгледаш целите си на старата.

Разкошният живот – това е да живееш по своите правила. Да следваш собствените си цели. Да не търсиш оправдания. Да не бъдеш удобен. Да не се оправдаваш за изборите, мечтите или интересите си.

Да казваш: „Не искам да приема това“.

А също и: „Аз заслужавам това“.

Автор: Елена Пастернак