Поразително е колко боклуци може да натрупаме…

В събота сутринта бях на службата в Успенската църква на Василевския остров в Санкт Петербург и едва сдържах сълзите си. Върнах се у дома, изсипах съдържанието на всички шкафове и чекмеджета на земята, прибрах в огромни торби всичко, което не ползваме постоянно, всичко, което пазим за спомен или на принципа „ще ни потрябва в следващия живот”(тук са нещата: „ще вляза в тях като отслабна”, „някой ми го подари, жал ми е да го изхвърля”, „нека да поседят още малко” и пр.)

Поразително…колко боклуци може да натрупа едно тричленно семейство за една година даже при осъзнато потребление. Когато пристигнахме в този град цялото ни имущество се събираше в 20 кутии от Икеа.
Семейният съвет реши фамилните спестявания да отидат за легло, което замени стария неудобен диван. В съботната вечер златните ръце на мъжа ми го сглобиха…

В неделя вечерта беше толкова празно, че в апартамента ни можеше да се играе футбол.

Измих всичко, което можеше да се мие – включително и ушите на котките. Изхвърлих всичко, което не беше заковано или закрепено. Препрах 3 пъти останалите дрехи, седнах в полупразната чиста стая и си помислих: „Най-сетне…“.

Няма да дойде нищо ново, ако не се откажеш от старото – решително, завинаги, безвъзвратно, махайки го от живота во веки веков, все едно че не го е имало изобщо. В този закон няма полвинчати мерки и компромиси. Няма „е, нека постои още малко” и „ами ако протрябва”.

Прочистване – това е изтриването на всички следи, пълно зануляване на претоварената памет – никакви детайли, никакви случайни вещи.

Наистина ли искаш новото? Освободи пространство.

Очакваш нов живот? Сбогувай се със стария.

Пусни и не се хващай нито за предмети, нито за емоции, нито за спомени.

Сила дава връзката с корените и опитът, те не изискват механични натрупвания. Даже обратното, потъвайки във вещите, ние като че ли прехвърляме отговорността за тази връзка със собствената ни памет върху неодушевените вехтории, които си мислим, че съхраняват нещо важно за нас и някак ни служат…

Но те само заемат място.

Не ви карам да изхвърляте фамилни икони и скъпоценности, ако ги имате. Но такива реликви са малко и се съхраняват по друг начин. Повечето от нас трупат безмислено пукнатата любима мамина чашка за кафе, ританките на детето, тениската на бившия, резервни тенджерки и рокли с три номера по-малки, купени на разпродажба.

Първото, което трябва да пуснете в живота си, ако чакате промени е движението на въздуха. И този вятър със сигурност ще донесе новото, важното е да освободите място за него.

Пуснете своите покойници, пуснете тези, които са си тръгнали, пуснете времето, което вече не може да се върне.

Отворете шкафовете и прозорците.

Сменете старите дивани с удобни кревати.

Не дръжте нови вещи в шкафовете за по-добри дни. Обличайте красивите рокли, поднесете вечерята в сервиза „за гости“, обичайте себе си, грижете се за себе си и за близките си днес. Не утре.

Пролетта е идеално време за презареждане.

Започнете с пространството.

Източник: https://spisanie8.bg