Как травмите от предишните ни връзки саботират настоящите?

Много се говори за физическите травми, които преживяваме. Те променят живота не само на преживелите насилие, но и на всички, които ги заобикалят. Но понякога една изневяра или разкрита лъжа в двойката може да причини също толкова голяма травма, колкото и физическото насилие. Независимо дали травмата е била физическа, сексуална или емоционална, въздействието, което тя оказва на една връзка може да е разрушително. Потърпевшите често вярват дълбоко в себе си, че на никого не може да се вярва, че интимността е опасна и за тях истинската любяща привързаност е невъзможна мечта. Мнозина си казват, че не са достатъчно добри и са недостойни за любовта. Мисли като тези могат да предизвикат хаос в отношенията през целия живот.

Хората са социални животни, които не могат да оцелеят сами. От раждането до смъртта ние търсим да се споделяме с други хора, които са подобни на нас. Такива, които изповядват същите ценности и вярвания. Връзките, които създаваме могат да бъдат подкрепящи, да насърчават личностното ни развитие и здравето ни, но могат да бъдат обидни, разрушителни и травматични. Живеем във време, в което широко осъждаме физическото насилие, но някакси приемаме емоционалното такова като нещо нормално.

На всеки човек му се е случвало да изпита тревожност, депресия  или емоционална болка пречинени от човека, с който е във връзка. Докато преживяваме болката от лъжата или предателството обикновено не си даваме сметка, че преживяваме травма, която ще има вляние върху живота ни през всички следващи връзки.

Случва се така, че някои от кризите в настоящите ни отношения предизвикват минали травматични преживявания да изплуват на повърхността и това прави общуването в двойката трудно. Когато виждаме сегашният ни партньор с оттенъка на бившите предателства обричаме всяка следваща любов на един и същи край. Партньорът, който отново изпитва тези болезнени чувства, може да не е в състояние да обясни дълбочината на своите интензивни реакции, което води до неразбиране от страна на човекът до него. Другият партньор може да приеме тази реакция лично или да се почувства наранен, обиден или претоварен от случващото се.

Важно е интимните партньори да разберат разликата между разбитото си сърце от минали отношения и това, което се случва в настоящето. Ако те могат да реагират нормално на настоящата криза и си дадат сметка, че тази ситуация е различна от предишните подобни такива, които са имали с друг,  ще са по-склонни да останат обективни.

Дори когато партньорите  са заедно от много време и са много близки, те може да са забравили или да не искат да споделят за някои от своите минали травматични преживявания. Може би това, което са преживели е твърде болезнено или неудобно, за да говорят с когото и да било за него. Или всеки от партньорите може да избере да не говори за травмите си от страх, че новият партньор ще го отхвърли. Тези скрити мисли може и да не ви се струват проблем докато не се появи нова криза в двойката, която предизвиква емоциите на отхвърляне и болка да се появят с нова сила. Партньорът, преживял неизразена травма от миналото, най-често дори не е наясно, че това се случва.

Да осъзнаем, че неизлекуваната травма от миналото управлява нашите реакции в настоящето е първата стъпка към преодоляването ѝ. Ето няколко примера как можете да разпознаете, че минали събития имат въздействие върху сегашното ви поведение:

-реагирате твърдо остро на някои поведения или думи, които партньорът ви използва;

-въпреки, че човека до вас не ви дава поводи за съмнение, ви е много трудно да му се доверите;

-струва ви се, че партньорът ви е срещу вас;

-често ви се случва да се чувствате неразбран; използвате изречения като “никой не ме разбира”;

-трудно ви е да повярвате, че човекът до вас наистина ви обича;

Да се научите как да управлявате комуникацията помежду си помага на двойката да възстанови спокойствието и да осигури безопасна среда за двамата, докато лекуват травмите си.

За да опитате да си създадете пространство на споделяне можете да пробвате тези идеи:

  • Използвайте самонаблюдение, за да разпознаете кога да се успокоите или да отстъпите назад, когато усетите, че чувствата ви ескалират
  • Бъдете на щрек за всички стимули, които ви изкарват от равновесие
  • Разработете си изречения, които да ви помогнат да останете в настоящето и да промените тона на разговор като например:

        „Чудя се дали можем да се успокоим малко.“

        „Изглежда, че отново емоциите ни започват да ескалират. Можем ли да разберем какво става с нас? “

        “Чудя се дали не се връщаме към познатите ни поведения?”

        “Мисля, че това може да е нещо, за което трябва да говорим по между си.”

        „Чудя се дали бихме могли да се опитаме да останем само в това, което ни се случва сега – възможно ли е това?“

Можете също така да използвате утвърждаващи изречения като например:

Всичко е наред, аз съм тук, в безопасност си.

Тук съм, за да чуя как се чувстваш и от какво имаш нужда.

Сега говорим за … (тук посочваме проблемът), а не за минали събития.

Обичам те и искам да разрешим този конфликт.

Лекуването на травмите е продължителен процес. Нужно е да се отнасяте с любов и внимание към себе си и да се заобиколите с хора, които ще имат такова отншение към вас. Намирането на терапевт, който може да разпознае травмата, която сте носили сами толкова време, е от ключово значение за поправянето на такива дълбоки рани.

Партньорите могат да решат да работят индивидуално всеки със своя терапевт. Когато всеки намери, специалист на когото може да разчита и създаде връзка на доверие с него, следващата стъпка е да пренесе този вид отношение и с любимия си човек. По този начин двойката ще създаде по-здрави и любящи отношения, които ще са лекуващи и за двамата.

Автор: Диана Гинова – психолог и психотерапевт

https://psihoterapia.net/

Снимка: Sydney Sims