За да променим света, е нужно първо да променим себе си

В метрото забелязах мъж с дете.

Детето не изглеждаше доволно.

Явно бяха баща и син. Седяха един до друг и главите им грееха в еднакво руси коси, като лятна слама. Съвършенно еднакви!

Детето наклони глава настрани и втренчи поглед в една точка.

Бащата  говореше по мобилния си телефон. Той не обръщаше никакво внимание на сина си, нито веднъж не го погледна, нито веднъж не го докосна. Сякаш пътуваха в различни вагони, съвсем отделно.

Детето изглеждаше така, сякаш за него на този свят съществуваше само точката, в която бе вперило поглед.

–         Толкова ли е трудно да го хване да ръка? – се запитах на ум, макар че исках да извикам.

След известно време мъжът завърши разговора и прибра телефона в джоба си.

–         Какво ли ще направи сега – ще затвори очи и ще дреме или ще се оглежда  глупаво наоколо? – помислих си.

Само след минута мъжът целуна момченцето по бузата и силно го притисна до себе си. Косите им се събраха, сякаш бяха едно.

Бащата не обръщаше никакво внимание на околните, сякаш пътуваха сам-сами с момченцето във вагона, и в известен смисъл то така си и беше.

Нямаме право да учим другите какво да правят, какво да чувстват, как да се държат.

Защото всеки знае себе си и всеки действа, според своите собствени разбирания, и не се нуждае от ничии съвети.

Не забравяйте, за да промените света, е нужно първо да промените себе си!

Източник