Хората забравихме какво е да се радваме на цветовете, защото самите ние станахме едни такива безцветни, апатични и навъсени…

1 040

“…Хората забравихме какво е да се радваме на цветовете, защото самите ние станахме едни такива безцветни, апатични и навъсени. Защото все някой ни е крив пред погледа, защото вместо да се усмихнем на вятъра в косите ние се дразним, че ни се е развалила прическата.

Ей такива работи, хлапе…
Добре, че не ги разбираш.

И ако утре или след време някой намусен възрастен започне да ти разяснява с равен и дуднещ тон, че панталоните ти не са на раирани карета а трябва да бъдат, отминавай по-бързо. Не се опитвай да разбираш хорските приумици и недомислия. Никога не си губи времето да убеждаваш някого, че усмивката е по-важна от изтърканите обувки. Който е останал ЧОВЕК няма нужда да му разясняваш цветовете на сърцето ти, защото предварително ще ги е видял и ще им се е зарадвал…”

Из “Слънчогледови истории”

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close