Слабият винаги се възползва от по-силния в любовните взаимоотношения, ако няма равноправие

Любовта е една от основните потребности на човешкото същество, затова индивидът се опитва да се осъществи чрез този нагон. На практика обаче тя може да се окаже един от главните източници на мъчителни изживявания за индивида, създаващ задръжка, която поражда нещастие, агресивност и самотност. Онези, които успяват на дело да постигнат истинската любов, наистина са малцина.

Точно както детето страда, за да стане възрастен човек, любовникът, заболял от болестта на фантазиите, трябва да изживее един мъчителен процес, за да се излекува. Жената, която търси своя „прекрасен принц“, неизбежно преживява дълбоко разочарование, защото ѝ липсва истинска представа за любовта. Реалистичната представа за любовта е първата стъпка към избягването на капана на сатанинската любов.

Само съзнателната любов има стойност – другият вид води до бездънния кладенец на нищото.

Мъжете трябва веднъж завинаги да разрушат мита за превъзходството си над жените, като на свой ред ги накарат да отхвърлят преднамерената поза на беззащитност и слабост, която използват от дълбока древност, за да получат власт над мъжете и по този начин да компенсират по-голямата физическа сила на мъжа.

Едно от първите изисквания при формирането на истинската двойка е установяването на равноправни отношения, иначе единият винаги ще експлоатира другия, тъй като слабият винаги се възползва от по-силния.

В този случай равноправието се отнася главно до зрелостта на егото и до интелектуалното ниво на индивида. Трудно е да се повярва обаче, че жената истински желае да се състезава с мъжа, като имаме предвид факта, че тя е свикнала да прехвърля отговорността върху него, защото така е по-удобно. При по-задълбочен анализ бихме могли да заключим, че всяка жена има две съвсем ясно очертани възможности в живота си: да стане протеже на някой мъж, като по този начин преждевременно прекрати възможността си за еволюция, или пък да се постави на същото ниво, като приеме и сподели отговорностите.

В първия случай двойката ще бъде небалансирана, защото по-голямата част от „матримониалното пространство“ ще бъде заето от мъжа. Както ще видим по-късно това се случва с жени, които стигат до крайност и се оставят да бъдат издържани, приемайки, че това е в реда на нещата и трябва да действат от позицията на „нежния пол“. В действителност тези жени напълно тероризират мъжете с цел да задоволят жаждата си за надмощие и власт. Подобно поведение се среща както в явна, така и в прикрита форма и за отбелязване е, че в тази област мъжът не може да се състезава с жената по проницателност.

Необходимо е да знаем, че онова, което прави жената ревнива, агресивна, язвителна и истерична, е огромната несигурност, която изпитва поради неопределеността си като същество от женски пол. Чувствайки се слаба в своята женственост, тя търси преувеличени компенсации за липсата си на самоуважение, което за жалост се изразява в деспотично и властолюбиво държание, подхождащо повече на другия пол.

Човекът е роб на навика и безропотно се подчинява на нормите за поведение, които обществото одобрява или отхвърля. Бракът като социална институция има изключително силно символично значение. В първичните фантазии той се превръща в нещо като приказна градина, където индивидът може да задоволява най-съкровените си желания, да се радва на всеобщо уважение и с голяма гордост да показва на света своята плодовитост, като създава нови човешки същества.

Щом се омъжи, жената се чувства осъществена. Тя получава онова, което всички очакват от нея да получи: мъж – и цял свят я приема като „законна“. Мъжът с гордост показва жената, която е избрал, за да заложи спермата си. В знак на уважение и възхищение тя трябва да му бъде вечно вярна, да го дари с деца, да ги откърми, да ги отгледа, да ги възпита и – сякаш изреденото дотук не е достатъчно – да се грижи за къщата му и да го храни.

Жената се надява да попадне на „трудолюбив човек“, който да я издържа. Мъжът се надява да получи „добра машина за секс и за раждане на деца“, а понякога и „втора майка“. Когато всичко това бъде изпълнено, обществото се усмихва благосклонно, а двойката се стреми да покаже на приятели и роднини колко прекрасни деца са се родили от това сексуално съдружие и колко щастливи са двамата. На пръв поглед всичко е наред и природният цикъл се е завършил в животинските и човешките двойки, които гордо показват строеното си като за снимка потомство.

Вярно е, че бракът осигурява уважение и престиж, както и ореол на сериозност и зрелост. Ето защо толкова много хора се насочват към него като към цел в живота и остават напълно неориентирани по отношение на истинското си положение в любовта. Те не съзнават, че брачният съюз е само средство за пълното реализиране на нещо, което е трябвало съвсем ясно да съществува преди сватбата, а именно любовта. Много млади жени се чувстват измамно щастливи само защото са успели да се омъжат и не им хрумва, че не само не са постигнали целта си, но едва сега започват пътуването.

Женитбата е само начало на търсенето на щастие и осъществяване в любовта. Един от основните проблеми, свързан с причините, поради които хората се женят, е присъщото им огромно лицемерие. Дори когато неуспехът е очевиден, двамата не го признават, а неизменно се опитват изкуствено да запазят брака си. Лицемерието се корени в съображения като „какво ще кажат съседите“ или тревоги за собствената репутация, тъй като самолюбието и на двамата получава сериозен удар, когато поражението трябва да се признае публично.

Съществува голям брой напълно неуспешни бракове, в които действащите лица не желаят да признаят този факт нито пред другите, нито пред себе си. С професионално майсторство те разиграват фарса, че „всичко е наред“, като играта се води на две нива – външно и вътрешно. Двойката общува помежду си на вътрешно ниво по установен начин, но когато присъстват други хора, превключва на външно ниво и така прикрива истинския характер на взаимоотношенията си. Ако двамата са се карали за нещо, те бързо сподавят гнева си и демонстрират най-прекрасните си усмивки, но щом гостите си отидат, отново забиват зъби един в друг.

Очевидно налице е един тип поведение, насочен към изкуствено поддържане и утвърждаване на връзката. Стремежът на всяка цена да изглеждат щастливи запазва насила съжителството им, като създава опасност от вътрешна неудовлетвореност и много сериозни проблеми, които имат кумулативен характер и могат да причинят силен психически срив.

Когато липсва любов, двойката търси някаква „спойка“, която да запази връзката им на всяка цена. За много хора бракът е именно такава връзка, която им дава насилена, изкуствена стабилност. Ето как съпрузи, които тайно се ненавиждат, остават заедно до смъртта си, дори когато през цялото време са дълбоко нещастни.

Колкото по-несигурни и незрели са партньорите, толкова по-строги са правилата за поведение, които си налагат. Безусловните вътрешни правила трябва сляпо да се спазват, защото иначе цялата постройка може да се срути. Такава двойка, освен че съблюдава традиционните повели, изработва и свои закони, за да си изгради един живот, подчинен на различни емоционални, социални, професионални и интелектуални цели чрез правила, които обхващат всички страни на личния им живот.

Всички постъпки, които би трябвало да бъдат спонтанни и естествени, стават сковани и строги, а това напълно нарушава вътрешните подтици и на двамата. Дългът да имат деца играе много важна роля при този проблем, защото така „съюзът по задължение“ се превръща в „съюз по любов“. Всъщност именно когато любовта не е достатъчна, за да свърже двама души, трябва да се прибегне към външен източник за осъществяването
на тази цел.

За много хора бракът е котва, придаваща на живота стабилност, която индивидът сам не може да постигне. По принцип хората са като кораби, които се носят по вълните без посока, курс и висша цел. Колкото по-силно задължение изпитват към брака, толкова по-здраво се вграждат в обществената структура. Децата още повече засилват взаимната обвързаност, като създават верига със забележителна сила и издръжливост. Младоженците обикновено с нетърпение очакват раждането на деца, които отначало често изпълват родителите си с радост, но скоро започват да ги отегчават и дразнят. Независимо от това, задължението, което децата носят със себе си, остава.

Някакво мълчаливо съзаклятие кара двойката да крие силното недоволство, което изпитва от децата. Съпрузите, които вече са станали родители, полагат големи усилия другите, на които това тепърва предстои, да не разберат какво е действителното положение, защото това би разбило златната илюзия за майчинството и бащинството.

Природата ревностно се грижи за запазването на вида чрез достатъчен брой раждания. Тук сигурно ще бъде приведен доводът, че хората имат нужда от деца, за да се осъществят. Това важи с особена сила за жената, която жадува за майчинството такова, каквото си го представя – щедро възхвалявано от художници, поети, мислители, а също и от църквата.

Всъщност, общоприето е схващането, че жените са родени единствено да раждат деца и да се грижат за домакинството. Поради това убеждение важни страни от образованието им се пренебрегват и те се обучават преди всичко как да се грижат за децата, да готвят, да домакинстват и да бродират. Никой не учи нито жената, нито мъжа, с когото тя живее, как да обича. Никой не им обяснява, че бракът и майчинството, поне в общоприетия им вид, представляват само малка част от онова, което двамата заедно могат да постигнат.

из „Наука за любовта“

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close