fbpx

Системата на Норбеков – тренинг на сетивата

1 673

Функцията на сетивата ни е да ни предоставят информация от околната среда, благодарение на която можем да извършим целесъобразно действие или да вземем правилно решение.

Сетивните ни клетки представляват видоизменени нервни окончания (такива са рецепторите за допир, натиск, вибрация, температура) или специализирани нервни клетки (зрителни, слухови, вкусови рецептори). Рецепторите имат праг на чувствителност – това е минималното дразнене, което може да възбуди рецептора и да създаде нервен импулс, който се предава до мозъка.

Когато започнах да правя упражненията по системата на Норбеков, всичко ми звучеше като научна фантастика, не вярвах, нищо не очаквах и просто ми беше интересно. Беше нещо ново и различно за мен и го правех с удоволствие. След десетина дни започнаха „страничните” ефекти – много се повиши чувствителността ми за вибрации и интуицията ми. Започнах да усещам движението на асансьора като земетресение, усещах стъпките на съседите от долния етаж. Много се засили интуицията ми – започнах да „узнавам” предварително предстоящи събития, започнах да сънувам сънища, които се случваха в реалността до няколко дни. На два пъти ми се случи да усетя земетресение преди самото земетресение.

Упражненията от оздравителния курс на Норбеков имат точно тази цел – да събудят спящите рецептори, да усилят потока на нервните импулси от цялото тяло към мозъка. Едно от упражненията от курса VIP2 се състоеше в това всеки ден да извършваме обичайните си дейности по различен начин – да използваме прибори, които нямаме навика да използваме, да променяме поредността на ежедневно извършвани дейности, да избираме различни маршрути до работа и т.н. Смисълът – да излезем от зоната на комфорта. Непознатата обстановка изостря вниманието и сетивата ни – мобилизира организма ни.

Целият ни живот се базира на информацията, която получаваме, и реакцията ни на получената информация. Повишената чувствителност на сетивата позволява получаване на повече информация от околната среда. Неприятната миризма например е сигнал за опасност – човекът с по-добро обоняние ще я усети по-рано и ще има повече време за адекватна реакция. Човекът с по-добро зрение ще забележи опасен обект от по-голямо разстояние, отколкото човека с увредено зрение – и ще има повече време да реагира на опасността, и тъй нататък. Интуицията – сетивото, за което нямаме рецептори, нормално се усилва в критични ситуации и доставя до съзнанието ни информация от миналото, настоящето или бъдещето, от която имаме необходимост в даден момент, за да вземем правилно решение за действие.

Всичките ни сетива имат една обща функция – да ни помогнат да оцелеем. Колкото по-развита е сетивността ни, толкова повече информация получаваме от тялото си, другите хора и околната среда, а информацията ни помага да оцеляваме, да предприемаме правилни стъпки в живота си, да взимаме добри за нас решения.

Интересен е фактът, че развитието на сетивата не става изолирано. Всеки човек има доминиращи сетива, но аз съм забелязала, че хората, които имат силно развита интуиция, имат силно развитие и на останалите сетива и особено на едно или две от тях. Под силно развитие имам предвид развитие над средното ниво – възможност за долавяне на информация, недостъпна за останалите хора. Не зная дали е случайно, но сред моите познати със силно развита интуиция преобладават хората с изключително развито обоняние.

Друг важен момент е вниманието ни. На всеки се е случвало да търси предмет, да преобърне всичко и накрая да забележи, че предметът през цялото време е бил пред очите му. На всеки се е случвало да се унесе в увлекателна дейност и да „изключи” всички „непотребни” сетивни стимули – слухови, зрителни, тактилни. Информацията постъпва, но съзнанието ни я игнорира. Надпрагов стимул ни „стряска” – тоест, насочва вниманието ни към случващото се около нас. Голяма част от травмите се дължат именно на липса на внимание към информацията, която изпращат сетивата ни – разсеяли сме се и нещо се е случило. При това няма значение дали сме се разсеяли с нещо обективно, което се случва в момента около нас, или с мисли, преживявания и спомени от миналото или фантазии за бъдещето. Липсата на внимание в тези случаи е равнозначна на липса на информация за това, което правим или се случва около нас – и това ни прави уязвими.

Сигурно всеки е чувал концепцията за живот в настоящето. Да живеем в настоящето означава да присъстваме в настоящия момент – вниманието ни да е насочено към това, което се случва точно в този момент, върху това, което ние правим в този момент. Това означава да обърнем внимание на информацията, която ни доставят сетивата ни. Какво виждаме сега? Какво чуваме? Какво усещаме? Как чувстваме тялото си? Какви миризми долавяме?

Разбира се, днес сме затрупани от ненужна информация и това е довело до желанието ни да я игнорираме в максимална степен. Човешкият ум обаче функционира като компютър – ниe можем да му зададем параметрите, по които да ни доставя важната за нас информация – а на първо място това е информацията, която касае живота и здравето ни. Един от основните принципи в източните системи, като даоизма, е щадящо отношение към сетивата – избягване на пикантни и много вкусни храни (на които разчитат ресторантите за бързо хранене), избягване на силна стимулация със светлини, образи (напр. телевизия), звуци (продължително слушане на музика), силна осезателна и полова стимулация (вкл. секс). Силната и продължителната сетивна стимулация в краткосрочен план води до изчерпване на нервните медиатори и умора, а в дългосрочен план – до адаптация на рецепторите и необходимост от все по-силни сетивни стимули – което води до дисфункция на сетивните органи. Ако сетивата ни не функционират правилно, ние сме в опасност – защото пропускаме важна информация.

Същият ефект имат и силните емоционални състояния – необичаната от никого депресия и обожаваната от всички еуфория. Крайните емоционални състояния ни пречат да възприемаме правилно информацията от тялото си и околната среда.

Един от основните ефекти на системата на Норбеков е възстановяването на способността ни да усещаме тялото си, да обръщаме внимание на това, което усещаме, и да реагираме целесъобразно. Вслушването в собственото ни тяло и най-верният ни пътеводител в живота, защото подсъзнанието ни знае кое е най-добро за тялото ни.

От известно време забелязвам как тялото ми реагира на умора и на токсини, особено алкохол. Ниво на умора, което преди време съм можела да пропусна да забележа, да пренебрегна и да продължа да работя с часове след това, вече усещам като много силна тежест в областта на главата и това усещане ми налага да спра и да почина; при почивка от 30-60 минути отминава. На 50 ml алкохол (бира или вино) организмът ми реагира много по-бързо и много по-бурно, отколкото на 500 ml преди години – което ме кара да спра до 50 ml. И това ме кара да мисля, че организмът ми винаги е реагирал така, но моята чувствителност към неговите сигнали е била доста по-ниска – днес се вслушвам в усещанията си и това ми позволява да се грижа по-добре за тялото си.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close