fbpx

Първата стъпка, за да потръгне животът ти, е да простиш на родителите си!

Сами си измисляме правилата, според които трябва да се държат хората. А щом някой ги наруши, отвръщаме му с презрение. Но да презираш хората за това, че не се съобразяват с твоите правила, е просто абсурдно.

Повечето от нас израстват с представата, че могат да накажат някого, като откажат да му простят, или с други думи: „Ако не ти простя, ти ще страдаш“. Но всъщност страдам аз. Моят стомах е свит на възел, аз не спя по цели нощи.

Следващия път, когато намразиш някого, затвори очи и се замисли за чувствата си. За начина, по който се чувства тялото ти. Докато обвиняваш останалите, самият ти се чувстваш нещастен. Хората си знаят и вършат своето. Това, че ще ги накараш да се чувстват виновни, няма да ги промени – по този начин съсипваш единствено своя живот. Нещата са такива, каквито са. Ако проливен дъжд наводни мазето ти, нали няма да кажеш: „Никога няма да простя на времето“? И едва ли ще се ядосаш на чайката, изакала се на главата ти. Тогава защо трябва да се гневиш на хората? Не сме в състояние да контролираме бурите и чайките, нито пък хората. Вселената не се интересува от обвинения и укори – това са неща, измислени от нас, хората.

Що се отнася до прошката, първата стъпка, която трябва да предприемеш, за да потръгне животът ти, е да простиш на родителите си. Със сигурност не са били идеални. Но когато си бил малък, те не са разполагали с купища книги за популярна психология на тема „добрите родители“, да не говорим, че задачата да те отгледат не е била единствената им грижа. Каквито и грешки да са допуснали, всичко е вече минало. Всеки път, когато отказваш да простиш на майка си, доказваш само, че си твърдо решен да съсипеш живота си.

От книгата „Следвай сърцето си“, Андрю Матю

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close