По-малкото игра води до повече психологически проблеми при децата ни

Една неочаквана причина за депресията и тревожността на децата ни.

Нивата на депресивност и тревожност у младите хора непрекъснато нарастват през последните години. Това не се дължи на променените методи за диагностика, нито пък на нарасналите предизвикателства и заплахи в съвременния свят. Промяната не е и резултат от икономически кризи, войни или други обществени явления. Депресията и тревожността на децата и възрастните по време на Голямата депресия, Втората световна война и Студената война са били по-слабо разпространени, отколкото сега.

 

Намаляване на усещането за контрол над собствената си съдба при младите хора

Нещо, което знаем за депресията, е, че тя е силно свързана с чувството за липса на контрол над живота ни. Хората, които смятат, че сами определят съдбата си, по-рядко изпадат в тревожни и депресивни състояния в сравнение с тези, които смятат, че всичко е предопределено и те не са в състояние да променят нещата. Фактите сочат, че светът е постигнал огромен напредък в предотвратяване и лекуване на болести, че дискриминацията по пол, раса, сексуални предпочитания и т.н. е намаляла, че хората живеят по-дълго, но въпреки това все по-малко хора смятат, че имат контрол над съдбата си.

Най-общо можем да разделим два основни подхода към живота:

1. Разбрал съм, че каквото е писано, ще се случи.

2. По-добре да вземам решения накъде да се движи животът ми, отколкото да се доверявам на съдбата.

Много изследвания през годините са доказали, че хората, които избират втория подход, се справят и чувстват много по-добре. При тях има по-голяма вероятност да имат хубава работа, да се грижат за здравето си и да играят активна роля в общностите, в които живеят. При тях се наблюдават по-ниски нива на тревожност и депресия.

Промяната от вътрешни, присъщи цели, към външни, неприсъщи цели

Вътрешни цели са тези, които са свързани с развитието на човека, които са резултат от негов избор и решение. Външните цели са свързани с материални облаги и мнението на околните. Според Туенг съвременните млади хора са по-ориентирани към постигането на външни цели, а не на вътрешни, както е било в миналото. Например проучване сред студентите показва, че повечето от тях очакват да достигнат „финансово благополучие“, а не „пълноценен живот“ – през 1960–1970 е било точно обратното.

Как намаляването на свободната игра може да доведе до увеличаване на тревожността и депресията

През последните години възможността на децата да играят свободно и без непрекъснатия контрол на родителите е силно ограничена. От историческа гледна точка самостоятелните игри и изследването на света са били начинът, по който децата са се учили да решават собствените си проблеми, да развиват лични интереси и да придобиват умения за постигане на целите си.

Лишавайки децата от самостоятелни игри, далеч от контрола на възрастните, ние ги лишаваме от възможността да се научат да поемат контрол върху живота си. Ние си мислим, че ги защитаваме, но всъщност ние намаляваме свободното изразяване на чувства, ограничаваме самостоятелността им, пречим им да откриват нови занимания и отваряме врата към тревожността и депресията.

Как училището лишава младите хора от контрол и ги подтиква към поставянето и постигането на външни, неприсъщи цели

През последните десетилетия възможностите за свободна игра все повече намаляват, а се увеличават училищните и подобни на училищните занимания (уроци след училище, спортове, контролирани от треньор). Децата днес прекарват все повече часове на ден, дни в годината, години от живота си в училище. Все по-голямо значение се отдава на тестовете и оценките. Извън училище децата прекарват времето си в среда, в която те са насочвани, предпазвани, оценявани, класифицирани и възнаграждавани от възрастните. В много малко моменти те имат контрол и избор.

В училище децата научават бързо, че не могат да правят нещата, които те предпочитат, а трябва да се съобразяват с инструкциите на учителите. Много често децата остават с впечатлението, че целта на ходенето на училище е да получат добри оценки, а не да развият компетенции в определени области. Ако им се постави въпрос кое биха избрали – да получат шестица или да научат повече, то без съмнение повечето биха избрали първото. И не учениците са виновни, а ние. Ние сме поставили тези цели по този начин. Нашата система е свързана с непрекъснати тестове и оценки и определено тя набляга на външните оценки и стимули, вместо да развива вътрешната мотивация на децата.

Преди няколко години двама учени провеждат „Изследване на щастието и нещастието“ на ученици от VI до XII клас в държавните училища. Всеки от участниците носи специален часовник, който е програмиран да звъни през определени интервали от 7,30 до 22,30 ч. Когато сигналът е прозвучавал, ученикът трябвало да записва къде е, какво прави и как се чувства в момента.

Много предвидимо, най-ниското ниво на щастие е регистрирано, когато децата са били в училище, а най-високо – когато са навън и играят с приятели. Времето, прекарано с родителите, е заело място в средата на скалата. Нивото на щастието се е вдигало през уикендите, но рязко е намалявало в неделя следобед, когато учениците започвали да очакват учебната седмица.

Като общество ние трябва да осъзнаем, че за децата е най-добре да прекарват повече време там, където са щастливи, а не да организираме все по-голяма част от живота им да преминава на мястото, където не са.

Време е да преосмислим образованието.

Автор: Питър Грей

Източник

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close