fbpx

Неподозираното щастие

happiness of daughter lean back on seat back the car, look back to the baggage with somersault position
79

Появяването на дъщеря ми несъмнено разшири схващането ми за щастие.

Или по-точно – редките моменти, в които не съм с нея, неочаквано обогатяват моята представа за щастие. Когато бях млада, никога нямаше да повярвам, ако ми бяха казали колко остро, почти физическо може да е усещането от това да пия чай в кухнята.

В чистата кухня.

В чистата празна кухня. Където няма хора, играчки, обелки, парченца пластилин, начупени клечки за зъби и разсипани мъниста.

Щастието от празния хладилник, където има само три кисели млека, яйца и праскови.

Разкошът да ходиш гол в собствения си дом, ако ти е твърде топло.

Щастието да седиш, просто да седиш на дивана.

И никой да не лежи върху теб, върху главата, ръцете, краката ти. И изобщо моментите, в които тялото ти принадлежи само на теб – гърдите, мишниците, ръцете, косата.

Когато никой не върти главата ти в необходимата посока, защото „ама ти не гледаш внимателно!“. И никой не залепя с тиксо пластмасово пони към крака ти.

Преди истински бих се развеселила, ако ми кажеха, че щастието, това е тишината. Не музиката. Не разговора с близък по дух човек. Тишината. Да я слушаш тази тишина, колко е огромна и прекрасна.

Можеш да я слушаш час и два, и три. Можеш да се събудиш в пет сутринта и пак да я слушаш, защото знаеш, че поне до 7 няма кой да я наруши.

Щастието е също свободната глава.

Защото обикновено в главата ти през цялото време има някого и изведнъж го няма. Не за дълго. И не трябва да проверяваш дали си е написал домашното по математика, какъв проект има по природознание и какво пише в бележника.

Гладен ли е този човек, студено ли му е, или пък твърде горещо, не е ли време да му се сменя памперсът, трябва ли да се купят по-големи количества плодово пюре, време ли е за разходка, спи ли му се, трябва ли да се пусне пералнята, докъде сте с ваксините, има ли нужда от нови обувки, а зимно яке…

Навън е 32 градуса, липите цъфтят, а ти седиш и мислиш за зимно яке.

Майчината тревожност е странно нещо и понякога приема причудливи форми.

И това е щастие – когато всичко това изчезва от главата ти – за няколко дни. Дори да се опиташ да се вслушаш, чуваш само тих шепот някъде надалеч.

Внезапно и съвсем неочаквано щастие – когато изядеш последните череши сам. А не ги отстъпиш на някого. И хем го правиш с удоволствие – отстъпването, а и не го обичаш този плод чак толкова, но да можеш да ги изядеш сам – това си е щастие.

Щастие е, когато времето ти не се разтяга на още двама или трима души. А си е само твое.

Щастие е да не трябва да бъдеш пример на някого, защото никой не те гледа. И ако поискаш, може да закусиш с шоколадови бонбони. Или да си хапнеш препечена филия в леглото.

Ако пък решиш, може да си зарежеш мократа кърпа на пода в банята. Мокра. На пода. Кърпата си е твоя, когато искаш, тогава ще си я прибереш.

Ако някой някога ми беше казал, че щастието – това е мокра кърпа на пода на банята, щях да си помисля, че този някой съвсем е откачил.

Но реално погледнато, родителството е най-добрият начин човек да разбере философския принцип за празнотата – тя никога не е толкова празна, колкото изглежда.

А също и християнския принцип на смирението.

А също и будисткия принцип на страданието.

Просто трябва да потърпим. Някакви седем-осем години и цялото това знание ще е в джоба ти. Заедно с един куп части от лего и мъниста.

Източник: Анастасия Рубцова

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close