Неотстояване на себе си и ниско самочувствие

Много хора споделят колко им е трудно да отстояват себе си. Без значение дали става въпрос за прекратяване на неудовлетворителна връзка, за искане на заслужено повишение, за удължаване крайния срок на проект или за поставяне на здравословни граници в отношенията с другите – на много хора им е трудно да изразят нуждите си на глас и да се застъпят за собствените си интереси.

Невъзможността да отстояваш себе си и да попиташ за онова, което искаш, често произлиза от различни подсъзнателни страхове или нерационални системи от вярвания. Може да ни е страх да не ядосаме или да не нараним някой друг, не ни е удобно да поставим себе си на първо място или пък сме ужасени от мисълта, че някой би могъл да ни възприеме като претенциозни или неразумни. Имаме склонност да се придържаме към нерационалните си системи от вярвания, които ни казват, че ние сме отговорни за това как се чувстват другите. Затова избягваме да поискаме нещо за себе си от страх да не създадем дискомфорт и напрежение. Понякога дори имаме дълбоко вкоренено убеждение, че нуждите и желанията на другите са по-важни от нашите собствени. В крайна сметка ние просто се изключваме от нуждите и желанията си и си мълчим – с други думи ставаме пасивни или неасертивни.

Проблемът с липсата на асертивност е, че тя често върви за ръка с ниско самочувствие. Когато не успяваме да отстоим себе си, има голяма вероятност да се завъртим в порочен кръг, където чувството за малоценност се засилва и ни оставя с още по-малко сила да отстояваме себе си и да се погрижим подобаващо за нуждите си. Когато не сме асертивни, изпращаме сами на себе си едва доловимо, но мощно послание, че не сме достатъчно добри и ценни. Това е форма на омаловажаване на себе си, която с повторенията във времето се превръща в разрушителен навик. Започваме да излъчваме към околния свят своята слабост, нерешителност или самозабрана, което пък ни прави още по-уязвими към това другите да се държат пренебрежително към нас или направо да се възползват от нас.

Като си мълчим в различни ситуации, където всъщност много би ни се искало да кажем разни неща, нищо чудно да започнем да таим раздразнение и гняв, което пък води до натрупване на негодувание и така асертивността става още по-трудна. Отначало много хора са неспособни да кажат това, което искат, но в един момент толкова им прикипява, че преминават границата и изразяват натрупаните емоции чрез агресивна комуникация и поведение.

Нека разгледаме асертивността върху континуум като здравословното отстояване на себе си е по средата и е наша цел, а неасертивното и агресивното поведение са в двата противоположни края. Тренирането на асертивност е важна част от работата за изграждане на самочувствие. Отстояването на себе си е умение, което може да бъде научено, практикувано и подобрявано. То не е вродена личностна черта. Напротив, може да се изгради у всеки човек чрез последователни усилия.

Според Робърт Алберти и Михаел Емонс асертивната комуникация е „директно, твърдо, положително и при необходимост настойчиво действие с цел да се постигне равенство в отношението човек-човек”. Според тях асертивността ни дава възможност да действаме в наш интерес, да се застъпим за себе си без излишна тревога, да упражняваме собственото си право без да отричаме правото на другите и да изразяваме чувствата си честно и комфортно”.

Когато отстояваме себе си, ние даваме тон на равенство, честност и взаимно уважение. Асертивното действие ни позволява да установим здравословни граници с другите, да подобрим шансове си да удовлетворим нуждите си и да постигнем целите си. И най-важното – асертивността ни помага да изградим и да поддържаме здравословно самочувствие.

Разбира се, винаги има ситуации, в които асертивната ни комуникация не води до постигане на крайната ни цел. Може да не ни дадат повишението, удължаването на крайния срок, да продължат да не ни ценят или уважат както ни се иска. Винаги има предизвикателни, трудни и злоупотребяващи хора, които отказват да приемат нашата асертивност или не успяват да отговорят чрез здравословна комуникация. Но нека не се обезкуражаваме от това. Фактът, че сме се опитали да изкажем своите желания и нужди изпраща силно послание, че ценим и уважаваме себе си достатъчно, че да се застъпим за нас самите.

Нека не забравяме, че са необходими усилия и труд, за да разклатим нерационалните си вярвания, които ни пречат. Но с практика и решителност можем да станем по-асертивни, да изградим самочувствието си и да подобрим качеството си на живот.

Адаптация по статията на Меган Маккътчън, Goodtherapy.org

Източник: http://zdravaistoria.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close