fbpx

… на любовта и стига любовта!

– Кажи ни за Любовта.

А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:

– Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови.

И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте ѝ се, макар и мечът скрит в перата ѝ да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте ѝ, макар гласът ѝ да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва.

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй. Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого… освен от себе си.

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.

Защото на любовта и стига любовта.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Халил Джубран “Пророкът”

А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:

– Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките и да са стръмни и сурови.

И когато крилете и се разперят върху вас, отдайте ѝ се, макар и мечът скрит в перата ѝ да ви ранява. И когато тя ви проговори, повярвайте ѝ, макар гласът ѝ да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините ви попарва.

Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба. Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй. Така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.

Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си. На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас. Отвява ви от сламки и от плява. Премила ви до бяла същина. Омесва ви до податлива мекост. И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието свято пиршество.

Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще за вас да покриете голотата си и да слезнете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.

Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого… освен от себе си.

Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.

Защото на любовта и стига любовта.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези: да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта; да познаете болката на твърде много нежност; да бъдете ранени от собственото си разбиране за любовта; и да кървите драговолно, с радост; да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов; да почивате по пладне в размишления за любовната нега; вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност; и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

Халил Джубран “Пророкът”

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close