Моят дом е сърцето

Преди години срещнах цитат, който ме докосна дълбоко. А той е:  „Пътят на сърцето е път на смелостта. Той означава да живееш в несигурност, да живееш в любов, и да се уповаваш; той означава да навлезеш в непознатото. Той означава да оставиш миналото и да позволиш на бъдещето да бъде. Смелостта означава да се движиш по опасни пътища. Животът е опасен и само страхливците могат да избегнат опасността – но тогава те вече са умрели. Този, който е жив, истински жив, интензивно жив, винаги ще навлиза в непознатото. Там има опасност, но той ще поеме риска. Сърцето винаги е готово да поеме риска, сърцето е хазартен играч. Главата е бизнесмен. Главата винаги пресмята – тя е хитра. Сърцето не пресмята.“    „За смелостта“ – Ошо

И се открих в него, започнах да го живея и сега, след време мога да кажа, че вече затвърдих кое е нещото, което ме води. Като човек, разкъсван между логично мислене и силното усещане на душата, не беше лесно да открия кога, кое да послушам. Но в едно се убедих – там, където умът се намесва, винаги ще намери убедителни причини, за да ни откаже от нещо. Докато сърцето усеща кой е неговият път, дали ще го наречем интуиция или вътрешен глас, общото наименование е „сърцето“. Умът може да открие потенциална опасност навсякъде, това е онзи страх от непознатото, който сковава много хора да действат, независимо колко силно искат нещо. А страхът е само в умовете. Няма страх. Има непознато, но то е непознато дори и да обяснение от умът. Свикнали сме да търсим обяснение на всичко, да предвиждаме какво ще стане, да търсим отговори дори за бъдещето. А то е каквото си го направим.

Как стигнах до пълното доверие към пътят на сърцето? Чрез проби, чрез рискове, дори чрез побутване от самите обстоятелства. Рискувах, дори когато го смятах за напълно глупаво и нелогично да постъпвам по определен начин. И след всеки опит, слушайки сърцето, виждах колко много съм спечелила и че съм на моя път. Мога да кажа, че всеки има различен път. Може би някой има нужда и път да следва повече мисленето и планирането, да няма нужда и да не може да разпознава шумът на интуицията. Затова споделям само моята история. И знам, че има много хора като мен, такива, които слушат безотказно сърцето си.

Дори е трудно с думи да опиша чувството, когато слушам сърцето си. За някои неща думите са излишни. Ако можех да го опиша перфектно, сигурно пак щеше да идва от умът, който има отговор за всичко, дори и да не е обективен. Но усещанията нямат описание, те се усещат. Това е усещането „да искаш нещо от цялото си сърце“. И в такива моменти изпъква страхът, излизат разни несигурности, комплекси и невярни убеждения. По този път може да срещате хора, които ви обезсърчават дори и да не е умишлено, водени единствено от техните страхове. Може да срещате други, които ви подкрепят и те са вашата сила в моменти на промяна.

Най-голямато богатство за мен, е да слушам онзи глас, който ръководи автентичната ми природа, онова, което е зад всички стархове, маски и мислене. Сърцето не мисли, то усеща. И човек, който умее да усеща, знае какво е риск, знае да навлиза в непознатото, защото то всъщност е познато. То е пътят на сърцето. Как изглежда и как се постига комфорта да следваш този път, не мога да кажа. Различно е при всеки и всеки трябва да го открие за себе си. Тук рецепти няма. Има само опит и самопознание.

Красив е безмълвният усет, че следваш онова, което душата ти желае. То е като вътрешен сигнал, като тихо потвърждение. Когато съм на този път ми е комфортно, усещането го потвърждава дори и тялото. Ще се радвам да споделите как усещате когато сте на този път.

Видислава

Източник: https://vidislava.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close