fbpx

Куражът или умееш ли да „показваш“ себе си

0

Хората сме социални същества и донякъде всички имаме нужда да сме приети от група и изпитваме това още от детската ни възраст. Ясно е, че сме белязани от държанието на другите към нас, семейството, родителите и това какъв образ те са изградили в нас. Копираме родителски образи като един ролеви модел за това как да се държим сред обществото и как да изказваме нуждите си. Но идва възраст, когато покрай узряването и откриването кои сме започваме да променяме навиците си и да се учим кое поведение работи за нас. Ако не умеем да се изразяваме ефективно, да показваме нуждите си, да вземаме уастие в групи, това се отразява често на удовлетворението, което изпитваме от самите себе си.

Куражът да бъдеш себе си е свързан с това какво ще имаш в живота.  Ако не умееш да си поискаш, няма и да имаш. Човек може да иска много неща – може да иска любов, кариера и т.н. Може да знае, че има потенциал в себе си, че може да обича силно, че може да е верен, да е успешен в дадена област. Но човек успява да изживее всичките си желания и потенциал (или поне ще има възможност да опита), само когато живее своята същност и го прави явно и практически в реалния живот, а не само в мислите си. Не се ли покажеш, никой няма да чете мислите ти и никой няма да те хване за ръка да те заведе до желаното.

Колко хора искат да имат любим/а, но нямат, защото не смеят да се доверят, да се открият… поради различни причини. Дали неувереност, дали ще е предпазливост и страх да не бъдат наранени. Някои си влачат маските от изоставяне. Но най-чистите и дълбоки отношения могат да се постигнат, ако някой е до теб, защото те познава и харесва точно такъв, какъвто си. Затова и често след първите срещи хора се разочароват един от друг. Маската предпазва. Играем игри, представяме се за други, показваш се не какъвто си, а какъвто си мислиш, че другият иска ти да си. Така се раждат и разочарования и недоволство. Затова е толкова важно да се покажеш, да се разкриеш – за да бъдеш харесан за това, което си. Оо да, масата може да те отхвърли, може да не се вписваш, може дори да изненадаш близките си. Но колко дълго можеш да издържиш да не живееш своята същност? Колко дълго можеш да премълчаваш, да се преправяш? Колко щастие ти дава това?

Същото се случва и в други среди от живота. Ако не покажеш истинското си аз, няма как да бъдеш оценен реално. Няма как някой да забележи потенциала в теб, ако ти не се покажеш, ако не кажеш своите идеи, ако не бъдеш автентичен. Неувереното поведение води до това човек да буксува поради собствените си страхове. Страх дали ще е приет, дали няма да сгреши, дали ще е харесван с идеите си, с работата си, с качествата си. Решението е да приемеш, че няма грешки. Че има опити, които ще ти помогнат да се усъвършенстваш. Ще ти помогнат да добиеш опит. А само опитът показва кое е нашето нещо. Ако искаме да постигаме цели, основното е да бъдем себе си, да не се страхуваме от резултатът, а да поемем най-много от процеса.

Дори и да имаш амбиции, те са нищо без действие и пълна вяра в себе си. Има хора с много потенциал и ясно знаене, че имат този потенциал, но често остават нереализирани, защото им липсва самочувствие и вяра в себе си. Повече се съмняват в себе си, искат да са перфектни, чакат удобен момент и така пропускат всички възможности, за да се развият. Човек трябва да покаже себе си на околните. Може да иска да прогресира, може да има перфектните качества и потенциал, но ако не изпъкне и не ги покаже, няма да бъде забелязан.  Като резултат ще буксува в себе си, че иска, а не му се дава. А може би иска по погрешния начин. Затова и често хора без много потенциал, но такива които говорят и изпъкват, взимат високи позиции, не защото могат, а защото просто са на предна линия.

Да покажеш и живееш себе си е въпрос на кураж. Да се „покажеш“ не значи да се разкриваш напълно и пред всеки и да си отворена книга. Означава да умееш по чист и ясен начин да показваш своите нужди, да не се страхуваш да изказваш мнение и да вземаш решения и действия, следвайки своите мечти и желания. Затова понякога мечтите остават само мечти – защото несигурността спира действието. Всеки път, когато опитваш, въпреки страховете си, ти практикуваш този кураж. И лека-полека добиваш увереност и смелост. Така се укрепва вярата в себе си и строиш стълбицата, учейки се от опита си. Задоволително е, когато живееш твоята същност и следваш желанията си. Въпросът е можеш да ли да бъдеш автентичен или предпочиташ да стоиш в сянката, за да бъдеш приет.

Автор: Видислава 

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close