Какво означава да си асертивен?

Философията на асертивността

Асертивната теория се основава на предпоставката, че всеки индивид притежава някои основни човешки права. Тези права включват такива фундаментални права като “правото да отказваш на молба без да трябва да се чувстваш виновен или егоистичен”, “правото твоите потребности да бъдат толкова важни колкото и потребностите на останалите хора”, “правото да прави грешки”, и “правото да изразяваме себе си докато не нарушаваме правата на другите”
(Jakubowski-Spector, 1977).

Терминът е широко разпространен в западната психология и произхожда от английската дума assert, която значи заявявам, утвърждавам, доказвам.

Асертивността е форма на поведение, при която се демонстрира твоето самоуважение и уважението ти към другите. Тя се основава на философията за личната отговорност и съзнанието за правата на другите хора. Асертивното поведение отразява разбирането за личната ценност на всекисвоята и на другите хора като отделни индивиди.

ДА СИ АСЕРТИВЕН ОЗНАЧАВА:

  • Да осъзнаеш че имаш редица права, които можеш да използваш и защитаваш.

  • Да придобиеш ясна картина за това как се чувстваш и да разглеждаш чувствата като нещо значимо.

  • Да се изразяваш ясно, просто, директно и по свой начин.

  • Да не доминираш над другите и да не се разпореждаш с тях.

  • Да разглеждаш като предизвикателство ситуациите, в които ти (или други хора) не участваш равностойно.

  • Да си отворен и честен към себе си и към другите.

  • Да изслушваш гледната точка на другите и да проявяваш разбиране.

  • Да приемаш това, което чувстваш, мислиш и правиш. Да уважаваш чувствата на другите и нещата, които правят.

Асертивността е златната среда между агресивността и пасивността. Тя предполага ясно, но уважително, изразяване на собствените нужди и желания.

Асертивността подпомага изграждането на силни взаимоотношения, базирани на взаимно уважение.

Асертивните хора използват ясен език и излъчват самочувствие.

ДРУГИ НАЧИНИ НА ПОВЕДЕНИЕ

Агресивен:
-преследване на своите цели
-принуждаване на другите да вършат неща, които не искат
-незачитане гледната точка и правото на другите
-търсене на печалба за себе си на всяка цена
-доминиране, обиждане и унижаване на другите
-проява на насилие над другите

Tук принципа е : аз печеля – ти губиш.

Манипулативен:
-привидно възпитано и външно нападателно поведение
-пренебрегване на другите
-мълчание
-прикритост в отношенията с другите
-оставяне на чувство за вина у другите, ако не направят това, което се иска от тях

Принципа е: аз печеля – ти губиш.

Пасивен:
-избягване на конфликти
-казване „да“ когато желанието е да се каже „не“
-поставяне потребностите на останалите винаги на първо място
-неизразяване на чувства
-превене на неща, които не са желани или за които няма вътрешно съгласие
-неяснота относно желанията и чувствата
-възприемане на себе си като жертва на несправедливости
-нерешителност, мекушавост, черногледство
-самоподценяване и самоунижаване

Принципа тук е – аз губя – ти печелиш.

Асертивността се основава на принципа: АЗ ПЕЧЕЛЯ – ТИ ПЕЧЕЛИШ

Основни асертивни права на всеки човек са:

АЗ ИМАМ ПРАВОТО:

  • да се отнасят към мен с еднакво уважение независимо от възрастта ми, расата, социалното положение, пола, спосбностите или икономическото ми състояние.

  • да изразявам своите чувства и мнения

  • да изисквам отговор

  • да бъда изслушван и да не се съгласявам

  • да имам различни потребности и нужди от тези на другите хора

  • да казвам „НЕ“

  • да бъда критичен към другите по един конструктивен начин

  • да знам, когато ме критикуват и да имам възможността да отговоря на критиката към мен

  • да имам време да помисля когато взимам решения

  • да казвам това, което искам

  • да казвм, когато не разбирам и да искам повече информация

  • да бъда отговорен за собствените си действия

  • да не завися от одобрението на другите

  • да имам собствени лични сфери, независимо от ролите, в които другите ме виждат, например: майка, дъщеря, баща, студент и др.

  • да се съпротивлявам на нагласите и поведенията, които дискриминират хората

  • да се радвам.

Асертивният човек има право да каже: „Не зная”, „Не разбирам”, „Не се безпокоя” без да се чувства вина заради това.
Важно е да се отбележи, освен, че ние имаме права и другите имат такива. Затова ще обърна внимание и на отговорностите на асертивния човек

Отговорности на асертивния човек са следните:

  • Да се отнасям с уважение към другите, да се противопоставям на ситуации, в които някой е дискриминиран или да се противопоставям на други ситуации, при които някой се чувства зле физически или психически /подигравки, присмех, заплахи и др./
  • Да изслушвам гледната точка на другите хора, техните мнения, предложения и да им давам отговор.
  • Да не пренебрегвам гледните точки на хората, които са различни от моите. Да позволя на другите да отправят към мен критики, но само и единствено, ако го правят по неагресивен и необиждащ ме начин, а по конструктивен.
  • Да проявя разбиране, когато другите правят грешки.
  • Да уважавам правата на другите хора и желанието им да говорят за себе си.
  • Да приема факта, че някои от молбите и желанията, които отправям към другите хора, могат да не бъдат изпълнени.

Асертивно поведение на личността

Всеки стил на реакция се характеризира чрез определени невербални знаци или знаци на езика на тялото.

Невербалните характеристики на асертивното поведени включват:

  • Физическо присъствие и отворена поза на тялотостои удобно но твърдо на двата крака с ръце свободно отстрани.
  • Асертивната личност се изправя пред ситуацията. Асертивността е подход, чрез който можеш да защитиш себе си по независим или взаимозависим маниер.
  • Не хленчете или не говорете с извиняващ се тон.

  • Когато е асертивен, човек обикновено установява добър контакт с очите
  • Говори със спокоен, умерен, стабилен/твърд тон на гласа.
  • Спокоен външен вид
  • Изражението на лицето, съответства на съдържаниетона казанотoВербалните характеристики на асертивното поведени включват:
  • непосредствен и открит израз на чувства и убеждения
  • отстояване на своето законно право
  • израз на уважение и емпатия към другите
  • използване на Азпослания
  • инициативност в междуличностната среща
  • предлагане на алтернативи

Последна стъпка на асертивна личност е да се научи как да избягва манипулация.

Неизбежно, личността с асертивно поведение ще се сблъска с блокиращи маневри от този или тези които биха искали да игнорират асертивното поведение или молба. Например:

Маневра “Защо” всяко асертивно твърдение се блокира със серия от “защо” въпроси.

– маневри за отлагане – асертивно поведение е посрещнато с “Не сега…“

– лична атака – асертивно поведение е посрещнато с лична атака, като “Кои си ти да..“

– присмиване- на асертивно поведение е отговорено със шега.

– самосъжалителни маневри – асертивно поведение е посрещнато със сълзи и изявление че си садистичен.

– Игра на думи – другият човек иска да дебатира с вас легитимността на това което Вие чувствате или значимостта на проблема и т.н.

– заплахи – вие сте заплашван с изречения като “Ако продължаваш да…“

– отричане – казват Ви “Ти не…“

Следващите техники са доказани начини за преодоляване на стандартни блокиращи маневри.

  1. Асертивно съгласие. Отговаряне на критицизма чрез признаване на грешка извършена от вас, но разделяне на тази грешка от Вас като лош човек
  2. Асертивно разпитване Подбуждащ критицизъм за да се събере допълнителна информация във ваша полза през време на спора
  3. Сменяне от съдържание към процес. Промяна на фокуса от темата към анализ на това какво става
  4. Замъгляване. Даване на вид че приемаме основанията на опонента без всъщност да го правим (Ти може би си прав, аз вероятно бих могъл да бъда по щедър. Може би аз не би трябвало да се противопоставям, но…).
  5. Дефюзинг. Игнориране гнева на опонента и отлагане на дискусията докато той се успокои
  6. Прекъсване на веригата. Отговаряне за да провокираме критицизъм с една дума или много късо изречение (Да…не…може би).
  7. Асертивна ирония. Отговаряне на негативния критицизъм позитивно
  8. Асертивно отлагане (забавяне). Отлагане отговора на предизвикателно изречение докато се успокоите и можете да се справите адекватно
  9. Прекъсване на записа или византийско съгласие. Спокойно повтаряне на вашата гледна точка, без да позволявате да отклоняват разговора в друга посока (Да, но…Да, зная но моята гледна точка е…Аз съм съгласен, но…Да, но аз говорех за…Правилно, но аз все още не съм заинтересован).

Емоционалните, невербалните и вербалните знаци са помощни ключове в разпознаването на стиловете на реакция. Но на тях трябва да се гледа като на генерални индикатори/показатели, а не като на средство за етикетиране на поведение.

Обобщение

Асертивната личност се чувства добре „в кожата си” и е способна да изразява както позитивни, така и негативни чувства и мнения, без да има притеснения относно истината. Асертивният човек е отворен към другите, контактен и общителен. Склонен е да поема рискове и да поема отговорност за своето поведение.

Асертивна е тази личност, която е стабилна, спокойна, уравновесена и балансираща, емпатична. Вербалното поведение се изразява в свободно и спокойно изговаряне на мислите, чувствата, емоциите, мнението, становището.

Асертивният човек не позволява на другите да му нарушат правата, но и не нарушава правата на другите хора.

Асертивният стил на поведение е този, който познава своите граници, отстоява своето лично пространство и познава и се съобразява с границите и личното пространство на другите хора.

Как можем да започнем да бъдем асертивни?

Гласът и тялото ни имат основна роля в комуникацията, затова е необходимо да говорим нормално, а не да крещим или шептим. Тялото ни трябва да съответства на гласа и на казаното. Важно е да гледаме събеседниците си в очите, като държим тялото си изправено и спокойно.

Крайностите в изказа е необходимо да се избягват. Генерализирането с думи като никога и винаги също.

Преценките трябва да отстъпят място на фактите.

Изказът е необходимо да бъде личен.

Асертивността е умение, което изсква практика и постоянство. В началото ще ни бъде трудно да скъсаме със старите си стилове на комуникация. Важно е да не се отказваме, докато не я превърнем в навик, който ще направи живота ни значително поприятен.

Използвана Литература

1.Alberti, R.E., & Emmons, M.L. (1974). Your perfect right: A guide to assertive behavior (2nd ed.). San Luis Obispo, CA: Impact.

2.Метода на Sharon и Gordon Bower
(Асертивен тренинг)

3. други

Източник: https://psiholozi.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...