Интернет-зависимост – как да се измъкнем от нея

631

Съвсем наскоро бивши ръководни служители на Фейсбук – някогашният президент Шон Паркър и вицепрезидентът по потребителския растеж Чамат Палихапития публично съобщиха, че социалната мрежа е разработена така, че да предизвиква пристрастяване. Какво кара хората да се пристрастяват?

Ключовите думи са “лесно и бързо”. Социалните мрежи са като пакетче чипс или вафла – задоволяват важни човешки потребности за съвсем кратко време и едва впоследствие усещаме, че постоянното поглъщане на тази “храна” е нездравословно.

Изкушаващо е да получим  това, което е жизненонеобходимо за душата ни с моментално и с минимални усилия и. Но после оставаме с неприятния вкус на илюзията и празнотата.

Ние сме групови същества. В психиката ни е заложено да поддържаме връзки с околните, защото отпадането от племето в древни времена е означавало сигурна смърт. Затова не са изненадващи съвременните открития, че за хората е особено ценно да могат да съобщят чувствата, мислите и преживяванията си пред колкото се може по-голяма публика. Колкото повече хора са  от “моето племе”, слушат ме и приемат това, което казвам, толкова по-сигурно ще оцелея! Значи съм част от групата и няма да ме изоставят. И ето, лесно и бързо задоволяваме онлайн нуждите си от принадлежност и утвърждаване.

Затова трупаме стотици приятели в социалните мрежи и публикуваме постове, чийто смисъл се свежда до “Виж, виж, виж, обърни ми внимание, одобри ме!”.

Как мислите, защо във Фейсбук има само бутон “харесвам”?

В реалния живот обществото и близките ни постоянно влияят на поведението ни по два начина – като казват кои наши действия одобряват и кои – не. Първото ни радва, второто е като удар през пръстите. А в интернет има основно одобрение. Одобрение от десетки хора за минути! Така оставаме с фалшивото чувство, че сме харесвани, макар дълбоко в себе си да знаем, че онлайн-приятелите ни виждат само от тази страна, която съзнателно сме избрали да покажем. Те не ни виждат болни, уморени, мързеливи, неугледни, в мръсна къща, с несвършена работа. Не ни виждат скапани, но реални. А и Фейсбук услужливо нарича всички познати, независимо дали са близки или бегли с неустоимата дума приятели.

Нищо чудно, че тийнейджърите, които копнеят да намерят своето място сред връстниците си, избират лесния и бърз, но нетраен начин за приятелство.

Социалните мрежи задоволяват и нуждата от вълнуващи нови стимули. Изследванията показват, че търсенето на информация и ровенето в профила на познати задействат в мозъка същите механизми, като свързаните с преследването на плячка. Това носи прилив на удоволствие и ни пристрастява.

Но когато има изобилие от нова и нова информация, стойността й бързо спада и търсим  още, и още, и още – нещо, което да задържи вниманието ни или нещо, с което да задържим чуждото внимание.  И ставаме зависими.

Оказва се, че дори най-интимната потребност – сексуалната – намира лесен начин за задоволяване в мрежата. При това без човекът да се смущава, изчервява, да се чуди какво да каже и как да постъпи, без да усеща своята уязвимост. Намирането на сексуален партньор в реалността изисква умения и смелост. И има последици. Онлайн-сексът е много по-опростен. Той помага да забравим, колко усилия изисква намирането и задържането на партньори в реалността. Дава физическо облекчение, но не и емоционално и затова гоненето на изплъзващото се пълно удоволствие продължава.

Какво да направите, ако подозирате, че сте станали роби на социалните мрежи и сте пристрастени към интернет?

  • Отделете определено време през деня, в което да сърфирате – така задоволявате нуждата си от онлайн-общуване, но в подходящ момент – например, след като сте свършили всичко важно.
  • Решете предварително колко време ще прекарате онлайн. Може да навиете аларма, която да прекъсне интернет-транса ви, а ако това не е достатъчно, може да помолите някой близък да ви повика, когато времето изтече. И когато станете от компютъра, непременно се раздвижете по приятен начин – разходете се из апартамента, протегнете се, погледнете надалеч през прозореца.
  • Прекратете напълно храненето пред компютъра, телефона или таблета! Удоволствието от храната прави престоя в интернет още по-приятен и подсилва зависимостта.
  • Дайте си сметка какъв глад в себе си засищате онлайн и потърсете начини да задоволите тази потребност в реалността.

Ако опитвате да се измъкнете от мрежата, но тя ви държи здраво, ако искате да намирате удовлетворение в реалността, но не знаете как, работата с психолог ще ви даде нужната подкрепа и помощ да развиете необходимите умения.

Пътят към прекратяването на зависимостта не е бърз и лесен като хлътването в онлайн мрежа. По-скоро прилича на упоритото покоряване на връх. По пътя човек научава много нови неща, които го карат истински да се гордее със себе си, реално да преценява хората, да дава и да усеща подкрепата на близките си. Научава какво е истински ценно и важно за него и за какво си струва да полага усилия. А какво е усещането накрая, е познато на всеки, който е изкачвал върхове.

Елена Енева

психолог

www.tukisega.info

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close