Защо обичаме да си представяме апокалиптични сценарии?

Защо обичаме да си представяме апокалиптични сценарии във въображението си? Отговаря проф. Мишел Лежойо, професор по психиатрия, специалист по психология на зависимостите.

– Можем ли да живеем без да прожектираме в главите си собствени „филми“?

– Нашето съзнание е машина, която работи непрекъснато. Мисленето не спира. Чувстваме се такива или онакива, съжаляваме за нещо, съмняваме се в бъдещето – това е част от нормалния психологически живот. Притеснението и тъгата са нормални ежедневни емоции. Настроението на човека по същество е нестабилно. Ако не се притесняваме за бъдещето, това само по себе си е причина за притеснение. Ако не се съмняваме в своята ценност, бихме спрели да се развиваме. Да бъдеш човек – това само по себе си е източник на тревога.

– Значи вътрешният покой не е наше естествено състояние?

– Търсенето на вечно спокойствие и пълно щастие ме озадачава. Бягството от емоциите е път наникъде. Това, което наистина е от значение, е да разберем как да съществуваме с емоциите си. Не трябва да мислим, че можем да превърнем психологическия си живот в чист рай. Безполезно е и дори е вредно да се предлага на тревожен човек или на песимист по-добре да контролира емоциите си.

– Какво поражда в нас очакването на най-лошите сценарии?

– Потребността ни да си играем със страха, да го викаме и едновременно да го гоним. Когато си представяме най-лошото, това е начин да овладеем злото. Изпитваме удоволствие да плашим себе си, знаейки, че няма непосредствена опасност. Това е игра, в която съзнанието действа като кинорежисьор и ни помага да избягаме от по-дълбоки тревоги. Представяйки си лоши сценарии, ние отклоняваме съзнанието си от много по-сериозни страхове – нашата съдба като смъртни същества, страха от загуба на любими и близки хора. Страхът от смъртта е много интимен, трудно поносим, ние не можем да го споделим с другите, а разговорите за катастрофи са безопасни.

– Кога зациклянето се превръща в болест?

– Докато то ни позволява да намираме стратегии за управление на живота, докато ни стимулира, то не е болестно. И обратно, когато безкрайното премисляне на едни и същи мисли започне да ни пречи, да ни потиска, да уврежда отношенията ни с другите хора, нашия емоционален живот и работата ни, то вече е болестно. И депресията, и общата тревожност са болестни състояния, които трябва да се диагностицират навреме и да се лекуват.

– Как да различим склонността си да се наслаждаваме на тъгата, да се обвиняваме за своите грешки и провали от истинската депресия?

– Най-важните симптоми на депресията са загуба на интерес към света, невъзможност за изпитване на удоволствие, нарушения на съня и апетита, проблеми със самоуважението, непрекъсната тъга. При човека с депресия настроението не се променя. Сутрин той се събужда тъжен и вечер си ляга да спи тъжен.

– Кои мисли са най-вредни?

– Чувството на вина, усещането на човека, че е недостоен да живее, че е отговорен за всички беди по света. Те са симптоми на депресията, която понякога води и до самоубийство. Да си казваш понякога, че ни си никой, да се упрекваш, че не си бил на ниво – това не е задължително депресия. Но човек трябва да се обърне към специалист, за да се увери, че случаят не е такъв, и да намери начин да се чувства по-добре.

Източник: https://love-aholic.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...
Close