fbpx

“Защото” на влюбването

119

– Защо се влюби точно в него? – ме попита приятелка.

Защо? Неподходящ въпрос. “Защо” предполага логическа мисъл, решение. Разум. “Защо” изисква причина. А влюбването не е причина… то е следствие. Любовта е онова, което се случва с нас след нелогична, емоционална вихрушка, която ни избира и белязва… не ние нея.

Не мога да обясня причините. Аз самата съм следствие. Аз съм по-млада, по-чувствена, по-свободна, по-луда, по-жива, по-добра, по-вдъхновена, по-дива… Това е резултатът от едно чувствено нападение, срещу което бях безсилна. Защо е избрало мен? Не знам. Имах ли избор да му се противопоставя? Не мисля. Омагьосващо, могъщо и първично е. Като чудо. Идва и те променя, без да пита, без да се интересува от последиците… и в никакъв случай – от реалността. От разумните причини, от сходствата на характерите или интересите… Просто така, като безразличен океан, който помита зажадняла суша, заличава я и я пренаписва отново. Оставя я тръпнеща, въздишаща и замечтана, жадна за още и още… пристрастена. Заразена с магия, с живец…

Чувствам се заразена. И болна от крайности, от небе и подземие, които се редуват с такава бързина и безочие, че погледът ми неконтролируемо губи идея за хоризонта. Щастие и нещастие се редуват мигновено, асансьорно… Болестта и лечението имат едно и също име. Неговото име. Присъствието и отсъствието му са стрелките, с които измервам времето си, с които запълвам пропастта в себе си. Светът има една ос и ако не се върти около нея, изобщо не се върти и става бодливо неподвижен. Непреглъщаем. Секунди, часове, дни стържат ръждясало в съзнанието ми… или устремно летят на вълшебно килимче към залеза, изгрева, безвремието… Зависи от неговото съществуване.

Аз, цялата аз, съм сведена до реакция. До биологично и елементарно същество. Дишам, издишам. Туптя, не туптя. Зависи от него. Но съм жива във всеки един нюанс на живото. Светя от радост или скърцам от болка… но съм жива. Тук и сега, в настоящето, присъствам изцяло. И затова не съжалявам. Затова не се интересувам от “защо”…
И все пак – защо ли? Защото вярвам, че най-страшното нещо в живота е да не си достатъчно жив. Да си загубил чувствителността си към нюансите. Да си забравил еуфорията и свободата на човешките емоции… Ето затова се влюбих. Защото съм орисана да вкусвам живота и да не забравям сладостта му…

Сега получи ли своето “защото”?…

Вижте повече за Антония Нотева и още статии от нея

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close