Да приемеш и Светлината в теб, и Сянката

Защо в стремежа да сме по-добри ставаме по-лоши.

Орлин Баев се занимава професионално с психотерапия. „Това е моята професия и тя съвпада с моето призвание“, казва той. Обича природата, планината, морето, безкрая. Мечтае за един свят, населен с осъзнати хора, вибриращи в ритъма на любовта, мъдростта и истината. В блога си Орлин Баев неуморно публикува сърцати текстове, свързани със сбъдването на тази мечта. С любезното съгласие на автора Списание 8 ще ви направи съпричастни на естествената психотерапия. 
 
Когато някой реши, че трябва на всяка цена да бъде по-добър, по-идеален, по-чист, по-възвишен, по-духовен, по-перфектен, по-еди си какво си, автоматично набутва в подсъзнанието си това, което според него не е желано. 
Ако решиш да си по-интелигентна, натикваш навътре в себе си кухата лейка. Да, но когато тя е приемана, се изявява в живота като непринуденост, естествена комуникация, приятна бъбривост и комуникативност. Ако решиш да си по-коректна, точна, прецизна и дисциплинирана, потискаш и капсулираш в подсъзнанието си джаста-праста кифлата, за която собственият задник е най-важен. Обаче този сенчест аспект, когато е осъзнат и с обич прегърнат, се изявява в живота ти като лекота при преминаване през нормалните грешки, учене от тях и здраво себезаявяване. 
 
Ако решиш да си по-чиста и по-духовна, натикваш в дън гори психо тилилейски леката жена в себе си, дори ку..ата… Да, но така закопаваш и творческия си огън, както и все чара, умението за печелене на другите и харизмата си… Ако решиш да си непременно и само позитивна, отхвърляш в себе си псуващата хамалка. Когато обаче я познаваш добре и си приятелка с нея в себе си, тя в живота ти се проявява като свобода в мисленето, словото, мнението и житейските посоки.
 
Животът е бинарен и целта не е да бъдем добрички, позитивни или чистички, а цялостни, оцялостени, интегрирани около ядрото на Духа си. Но, по-ясно казано, 
 
колкото повече се фиксира човек на всяка цена в доброто, толкова повече изолира в сянката си нежеланото. 
 
Забележи, изолира го, но не го премахва. Напротив, така го угоява и всъщност го реализира в живота си. Ето, искаш да си по-добра, за да бъдеш по-приемана, успешна, готина, а се получава така, че всъщност приятелите те отхвърлят, а пред непознатите блокираш, с което така се държиш, че се самоотхвърляш. 
Защо се получава така? Това да искаме да сме по-готини, желани, добри и т.н. е супер! По работещия начин обаче. Ако го искаме като отричаме в себе си сянката на това, към което се стремим, тя се случва в живота ни. Или започваме да виждаме потиснатите в самите нас аспекти в приятелите си и ставаме доста критични към тях, както сме и към себе си. Това поведение обаче те прави да изглеждаш пред приятелите като надувка, като горделивка, като някой сноб, един вид „аз съм по-добра, чиста, умна, по-висока класа от вас!”. А това отблъсква. Ти не го правиш нарочно. Правиш това усилие да си по-добра уж за да бъдеш по-приета, по-качествена, а се случва обратното – пред приятелите се държиш както като към себе си, защото ги приемаш несъзнавано за близки. 
 
Държиш се критично и отричаш естествените аспекти, които не желаеш и мачкаш в самата себе си, което както казах, дава вид на надуване… 
 
Съответно губиш приятелите си. 
Пред непознатите, понеже са все още далечни и свръхмного се стараеш да бъдеш “добра”, за да се впишеш, даваш “късо съединение” от конфликта, който сама си причиняваш. Конфликтът на “Трябва много да внимавам и се старая как се държа, какво казвам и правя, за да бъда приета!” Конфликт е, тъй като това възнамеряване отхвърля провалената, кифлата, хамалката, ку..вата, идиотката, неадекватната в теб. Отхвърля ги с цената на силно напрежение, което те блокира. 
Да, чудесно е да се стремим да сме готини, желани и приемани, добри и т.н. По качествения начин обаче. Нека знаем, можем, да сме умни, способни, да се стремим да развиваме качества… На фона на приемане на сенките им, които ни плашат, обаче. Защото набутвайки ги навътре, ги виждаме навсякъде и без да искаме така правим, че действително се държим като кютюци… 
 
Всъщност, както намекнах по-горе, приемайки сенчестите си аспекти, те се проявяват в живота ни в качествените си потенциали и само тогава стремежът ни към развитие се случва реално. Както се казва, само когато приемаме провала, загубата, падението, несправедливостта, унижението, предателството, изоставянето и отхвърлянето, сме истински готови за успеха, печалбата, въздигането, правдивостта, уважението, лоялността и приемането. 
 
Когато опознаем, сприятелим се и общуваме със страха си, че сме тъпи и смотани, отхвърлени парчета 
 
и спокойно можем да се приемем и такива, смеейки се с добро сърце, тогава страхът се стапя и в нас бликва извор на спонтанност, харизма, самостойност на самооценката ни, автентичност, бърз и прецизен ум… Тогава сме приемани и търсени, макар че вече не ни пука толкова много за това. 
В психотерапията – в личната, груповата и в уъркшопите, освен менталното осъзнаване на страховете, на сенките ни, често ги отиграваме. Като психотеатър, в защитената психотерапевтична среда, но и като умишлено изградени и правени в реална социална среда поведенчески експерименти.
За повече информация вижте тук.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...