fbpx

Безсилието на премълчаните думи

Young couple mad at each other in their home
134

Или как старият модел „по- добре да премълча”  предизвиква  катастрофи в общуването.

Думите са сила, най- голямата сила. Чрез тях  се поддържа целенасочен, емоционално обагрен, пряк или косвен контакт между хората . С помощта на езика, словото, думите,  ние, хората общуваме, създаваме връзки на всички нива, влюбваме се, разделяме се. Цялата ни социална дейност е обвързана с общуването. А то, общуването е най- голямата привилегия, дадена на нас,  човеците.

Често обаче попадаме в капана на старите модели „да премълча е най- добре” и го правим от страх да не би да останем неразбрани, от опасения дали не сме прекалено открити,  да не би да станем прекалено  уязвими за другия, за другите…

Когато прикриваме и оставяме другия да се досеща какво мислим, извършваме едно от най- големите емоционални престъпления, спрямо другия. Така го превръщаме в заложник на догадки, негативни мисли, на имагинерни представи. Заключваме го в капана на собственото си нежелание или неумение да изразяваме емоциите си, да дадем обратната връзка , която другият, с който общуваме заслужава.

Премълчаването, прикриването на това, което мислим, усещаме, чувстваме,  често се трансформира в раздяла. Която пък  се преживява в черно, съпроводена от негативни емоции и чувства. Нека погледнем към  интимните взаимоотношения. Там най- ярко е изразена следната схема-  недостиг на общуване и обилност от премълчани думи.

Жената изоставя мъжа не защото е недоволна от това, което той й осигурява, а защото се чувства емоционално неудовлетворена.  Жената по принцип има нужда от любов, романтичност и най- вече от общуване. И когато партньорът й предпочита да премълчи чувствата си, възхищението си към нея,  жената бяга панически.  Понесла мисловния ковчег, изграден на догадки от неизреченото.  Така тя трупа гняв, агресия , отчаяние, прави погрешни изводи, заради липсата на общуване, адекватно общуване.

Мъжът  носи  дълбоко в себе си генетичен закон да бъде смел и да не показва слабост, да премълчи, да не се разкрива.  Мъжът по природа е подозрителен, настроен за съперничество, овладян, винаги нащрек, самотник, който крие чувствата си, за да е в състояние да владее положението. Защото мъжете смятат, че изявата на чувства и това, което мислят  е равнозначна на загуба на контрол. Обществените условности подсилват този тип поведение при мъжете с поуки от рода на: „дръж се като мъж“, „я гледай по-смело“ , „мъжете никога не плачат“, „мъжете не говорят”.

Жената  пък е генетично програмирана да бъде открита, доверчива, готова да сътрудничи, да разкрива чувствата си, да задава въпроси, да дава отговори.  Същото очаква и от своя партньор.  И когато има тотално разминаване в очакването, се стига до конфликти, в които  всеки е смутен и объркан от реакцията на другия.

И нека не звуча сексистки, защото в съвременния свят има и жени, на които им е трудно да използват силата на думите, нямат умението да заявят мнението си. Но то е породено по- скоро от страх, че ще бъдат смешни и жалки в очите на другите. И предпочитат да премълчат, а не да изразят емоциите си, чувствата си, очакванията си, мнението си.

Ако още от утре започнем крачка по крачка да променяме стария модел „по- добре да премълча” и го обърнем в  „ споделям”, така лесно ще повишим оценката за себе си, по-  лесно ще можем да заявим себе си като неповторима личност, по- лесно ще живеем и със сигурност ще станем и по- щастливи.

И не е трудно да намериш начин и да дадеш обратна връзка на човека, с който общуваш. Това се отнася и за социалните контакти, за семейството, за работа, за приятелите… Когато харесваш или не харесваш дадено поведение или постъпка, да го заявиш; когато си очарован или разочарован, да го споделиш; когато обичаш,  да кажеш „Обичам те”.

Когато водиш разговор с някой да отговориш автентично, ако това ти носи позитивни преживявания. Ако ли не, да заявиш, че не желаеш повече диалог.

Чрез  умението да използваш силата на думите и по този начин да общуваш, се  формира представа както за собствената  ценност, така и за ценността на другите; постига се някаква истина или неистина за себе си. В този процес  се използват различни психологични механизми и средства – дава и се получава информация, обменят се мнения и правят интерпретации, проявява се  толерантност или скандалност, постига се добро самочувствие, че си успял да се заявиш. И така се засилва стремежа към самопознание, самоизява, и желание да се поставиш на мястото на другия.

Тук ще цитирам професор Румен Стаматов, който казва, че „Общуването е Съ- участие в живота на другия”. Да общуваш, да дадеш обратна връзка, да заявиш позиция, да застанеш зад думите си всъщност е грижа и отговорност към другия, ангажираш се с неговата неповторимост.  Ето в това се крие силата на думите.

А премълчаното… то просто няма сила. То е израз не безсилие, на страх и неумение да бъдеш съ-участник в живота на другия! И най- важното с безсилието на премълчаното поемаш риска да останеш неразбран, нежелан и сам.

Източник: https://psiholozi.com

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...

This website uses cookies to improve your experience. We'll assume you're ok with this, but you can opt-out if you wish. Accept Read More

Close