Ако Бог ми дари парченце живот

Ако за миг Бог забрави, че съм парцалена кукла и ми подари парченце живот, може би нямаше да кажа всичко, за което си мисля сега. Ще оценявам нещата не по стойността им, а по съдържанието. Ще мечтая много. Ще спя съвсем малко, защото едно затваряне на очите отнема светлината за 60 секунди. Ще бягам,  щом другите чакат. Ще слушам, щом другите говорят. Ще излапам с наслада голям шоколадов сладолед.

Ако Бог ми подари парченце живот… Ще нарисувам една картина – с цветовете на Ван Гог, с поезията на Бенедети, с песните на Серат. Тя ще е като серенада, възпяваща луната. С моите сълзи ще полея розите в градината, за да усетя болка от бодлите им и нежност от листенцата.

На всички хора ще им кажа, че винаги съм ги обичал. Мъжете ще ги сгълча, че са глупаци, ако не искат да се влюбят, защото били стари. На старците ще обясня, че смъртта не идва със старостта, а със забравата. На децата ще им дам крила, но ще ги оставя сами да се научат да летят. А на жените… ще им призная, че цял живот съм ги обожавал.

Ако Бог ми подари парченце живот… Ще се обличам съвсем простичко, ще легна на слънце и ще разголя не само тялото, но и душата си. И цялата си злоба ще я извадя като късче лед и ще го оставя да се стопи на слънцето.

Научих твърде много от вас, хората до мен. Разбрах, че всеки иска да живее на върха на планината, без да си дава сметка, че щастието е по пътя към върха.

Усетих, че за да помогнеш на другия, когато е в беда, трябва да го гледаш отдолу нагоре, а не обратното. Научих толкова много от вас, хората до мен. Но всичко ще потъне в забрава и ще погине, когато ме затворите в куфара.

Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва. Но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

„Утре-то” не е гарантирано за никого – нито млад, нито стар. Днес може да е последният път, когато виждаш хората, които обичаш. Затова не чакай повече, направи го днес, защото ако „утре-то” никога не дойде, със сигурност ще се разкайваш за деня, когато не намери време за една усмивка, една прегръдка, и беше много зает, за да направиш действителност последното им желание.

Дръж тези, които обичаш, близо до себе си, кажи им шепнешком, колко много имаш нужда от тях, обичай ги и се отнасяй с тях добре, намери време да им кажеш „извинявай”, „прости ми”, „моля те”, „благодаря” и всички думи, изразяващи любов, които знаеш. Никой няма да се сети за скритите ти мисли. Поискай от Господ силата и мъдростта, за да ги изразиш.

Покажи на приятелите си какво означават за теб.

Приятели, дано не ви тежа като верига! Не чакам отговор от вас. Не ми пишете! Не ме търсете!  Искам само да чуете сега словата ми. И да почувствате, че нещо се променя.

*Това писмо дълго време е приписвано на Габиел Гарсия Маркес, прочутият колумбийски писател. В действителност авторът е неизвестен. Независимо от това то продължава да бъде един от най-силните и трогващи текстове, които ни напомнят за нашата преходност и истински ценното в живота.

Други интересни статии, които подбрахме специално за Вас:
Коментари
Зареждане...