Ако човек успее да овладее дишането си, той ще стане господар на съдбата си

Ако човек овладее дишането си, той става господар на съдбата си | Диана

Всички знаем, че един човек живее, докато в тялото му протича жизнена енергия. Когато тя спре – той ще умре. ПРАНАЯМА и СВАРОДАЯ са древни науки, чрез които можем да контролираме жизнената енергия (прана) чрез дишането си. ТУ-НА (част от китайския Тай-дзи-цюан) е изкуство за премахване на замърсения въздух от организма и набавянето на достатъчно количество чист въздух.

Пранаяма (от прана-енергия и яма-насочвам) е контролът върху дишането и представлява дихателни практики, които увеличават значително количеството на жизнената енергия в човешкото тяло.

Съществуват различни видове дихателни практики – балансиращи, енергизиращи, загряващи, успокояващи и охлаждащи. Всички техники от Пранаяма имат оздравителен ефект върху много заболявания чрез въздействието си върху полукълбата в мозъка. Правилното дишане намалява нервното напрежение, успокоява ума ни, прочиства целия ни организъм, отстранява енергийните блокажи по пътя на нервните потоци, лекува различни състояния като депресии и психични заболявания. То въздейства на всички органи в нашето тяло чрез масажа, предизвикан от правилното вдишване и издишване, като ги подхранва с кръв.

Целта на пранаяма е да се балансира и разшири жизнената енергия на нашия организъм. Пранаяма има много видове дихателни техники – нади шодхана, брамари, уджай, капалабати, като при всички тях ефекта е, че се осигурява допълнително количество кислород, подобрява се функционирането на белите дробове и се въздейства на мозъка и емоциите. Чрез така нареченото пранично дишане човек получава достъп до огромен поток от енергия, която му служи като гориво.

Един дихателен цикъл се състои просто от едно вдишване и едно издишване. Белите дробове са разположени в гръдния ни кош и когато вдишваме, те се разширяват. Повечето хора не знаят как реално да изпълват целия обем на белите си дробове и така не успяват да премахнат въглеродния двуокис и токсините от кръвта си. Най-лесно това се постига чрез така нареченото “коремно” дишане. При вдишване въздухът прониква в бронхите и изпълва белите ни дробове, включително долната им част. Така белият дроб притиска диафрагмата и тя се спуска надолу. В този момент гръдният ни кош вече е изпълнен с въздух и коремът се издува. При издишане корема ни се прибира, диафрагмата се повдига и приближава до белите дробове. Това позволява на издишания въздух да напусне долната част на белите ни дробове. И вдишването и издишването се извършват през носа. В началото дишането трябва да бъде с малка амплитуда, но посте­пенно трябва да удължавате продължителността на циклите вдишване и издишване.

Когато усвоите правилното и ритмичното дишане, ще бъдете в състояние да приемате значително количество енергия, да боледувате много по-рядко и да забавите процесите на стареене в организма си. Също така ще можете да прочиствате редовно и лесно белите си дробове. Праничното дишане ще ви енергизира така, че аурата ви да нарасне значително. Когато лечители използват пранично дишане, резултатът е много по-добър. При правилното дишане ценният за организма ни кислород се пренася в цялото ни тяло. Спокойно може да кажем, че хората, които не умеят да дишат, не подхранват клетките си с достатъчно кислород, при тях се получава хипоксия на тъканите и това е причината по-бързо да стареят и умират. Дишането може да се регулира и да се изменя за постигането на определени резултати. Приетата чрез дишане жизнена енергия може да се насочва и да укрепва целият ни организъм.

Неслучайно в древните санскритски книги е написано, че “ако човек овладее дишането си, става господар на съдбата си. “

Всички древни мъдреци и философи са използвали контролираното дишане, за да постигнат по-бързо до медитативно състояние и са знаели, че дишането е свързано много силно с физическото и духовното състояние. Чрез дихателни техники, те са влияели на физиологията на тялото си, забавяли са сърдечната си дейност и пулса, видоизменяли са мозъчните си вълни.

Във всички тибетски манастири и до днес монасите правят всекидневни дихателни упражнения, чрез които се предпазват от болести и зарази.

В северната част на Индия живеят така наречените гуджари (гуджарати), които са световноизвестни с природосъобразния си начин на живот. Те се отличават с необикновено добро физическо и психическо здраве. Като следствие на правилното, дълбоко и равномерно дишане, белите им дробове са с доста по-голям обем и мощна защитна сила, а всички гуджари са носители на силна биоенергия и необикновена интуиция. Според учените – те са едни от най-дълго живеещите и рядко боледуващи хора в света. При тях съвременни болести като рак, инсулт, сърдечно-съдови, стрес, диабет, хипертония са абсолютно непознати.

В днешно време, ние сме принудени да дишаме нечист въздух, примесен с пушеци, автомобилни газове, химически отпадъци и много други отрови и токсини. Всичко това директно отива в белите ни дробове, а оттам – и в целия ни организъм. В следствие на това скоро идват болестите и многобройните неразположения и здравословни проблеми. Там, където въздухът е не просто чист, но и е зареден с повече отрицателни електрически заряди (аниони), дишаме по-леко, наспиваме се по-бързо и умората ни изчезва. Затова, например в планината се чувстваме много по-добре и се наспиваме по-лесно. Повече електрически отрицателни заряди се срещат в естествената радиация в природата, в ултравиолетовите лъчи на слънцето и при падането на водата във водопадите. Когато нивото на анионите намалее (най-често това се забелязва в големите градове), започва да се проявява спад в имунната ни система, хронична умора, безсъние и главоболие.

Лошите дихателни навици – ускореното, шумно и плитко дишане, дишането само през устата и др. подобни всъщност с времето увреждат белите дробове и сърцето, променят кръвообръщението ни, засилват процесите на стареене, водят до енергиен дисбаланс. Те са причина за още много други тежки заболявания. Има хиляди хора, чиито долни участъци на белите дробове не са поемали кислород от много години, както и хиляди други, които не съумяват да изхвърлят пълноценно вредния за тях въглероден двуокис.

Не всеки ден и час може да отидем в гората или парка, за да подишаме чист въздух, но всеки ден можем, след като се научим да дишаме правилно да неутрализираме отровите и токсините. Можем да “преработваме и пречистваме” сами въздуха, който вдишваме, да изхвърляме отрицателната енергия и да се зареждаме с положителна, за да преодоляваме бързо стреса и депресията.

Всекидневното упражняване и тренировки на белите дробове са необходими за нашето добро здраве. Тяхното редовно свиване и отпускане също така помагат за пълноценното абсорбиране на телесната енергия. Бебетата и малките деца несъзнателно развиват белите си дробове, когато плачат, но при възрастните хора това не е много уместно да се постигне по този начин. Когато белите дробове са здрави, те могат да се справят с всички болестотворни микроби на които са изложени.

Древните индуси и китайци са можели да проверят дали белите им дробове са здрави, без да ходят на лекар. Те правели това като се наблюдавали сами – ако времето им за издишване е по-дълго от времето за вдишване, това говорело за наличието на заболяване, тъй като се поема по-малко въздух, отколкото се изхвърля. И ако пък вдишването е по-дълго, отколкото издишването, това означава, че човек е здрав, защото е поел повече енергия. Когато тренираме дишането си, ние нормализираме белодробната си вентилация и променяме концентрацията на въглеродния двуокис в белите дробове и кръвта си.

На мен ми бяха необходими много време и усилия, за да мога да се науча и да разкрия дълго време забулените в тайна и предназначени за много тесен кръг от хора дихателни техники от Древния Изток и да ги адаптирам за хората от съвременния Запад. Дълго време те са били окултни, скрити за обикновените хора, изучавали са се само в храмове или разпространявани на ухо чрез езотерични учения.

Има много и различни видове техники на дишане – коремно, диафрагмено, цветно, кръгово, трансформиращо, междинно, външно, вътрешно, дишане чрез дробовете, чрез порите на кожата, чрез костите, чрез чакрите и много други. Всички те допринасят за това в дробовете и стомашните ни тъкани да протича максимален въздушен обмен – подобна пълна смяна на кислорода и въглеродния двуокис не може да бъде осъществена при обикновения начин на дишане. Който и вид от посочените да изберете, при всички тях има няколко задължителни правила:

1. Преди започване на която и да е дихателна техника няколко пъти издишайте много силно, тъй като по време на дълбоко издишване освен въглероден двуокис отделяме и изразходвана енергия.

2. Вдишвайте и издишвайте през носа – в него има косъмчета, които филтрират механичните частици от въздуха. Когато дишате само през устата, рискувате да атрофирате функцията на носа, който тогава много лесно би се запушил. Когато малките деца поемат въздух само през устата, щитовидната им жлеза може да остане недоразвита, сливиците им да се увеличат и умственото им съзряване да закъснее.

3. При затворена уста обърнете езика си назад, така че нормално долната му част да докосва горната част на небцето ви. Започнете да вдишвате. Опитайте се да заведете върха на езика толкова далеч назад, колкото е възможно без това да ви създава напрежение – и задръжте. Езикът докосва горната част на небцето до зъбите, за да свърже двата канала думай и жънмай чрез така наречения от даосите “мост на свраките”. Това води до подобряване на връзката между енергийния канал в задната част и енергийния канал в предната част на тялото. По този начин вие затваряте “енергийния кръг” на вашия организъм. След това, издишайте, като отпуснете езика от небцето. Древните индуси наричат тази позиция “Кхечари Мудра”. Тя помага за повишаване на енергийното ниво и увеличаване на циркулацията на жизнената енергия.

4. Когато вдишвате, леко издувайте корема си и обратно – при издишване го свивайте.

5. Задържайте дъха си при вдишване – това е така нареченото “празно задържане” и след това задържайте дъха си при издишване – “пълно задържане”. Задържането на дъха при вдишване и издишване е в основата на Пранаяма и се нарича “Кум бака”.

6. Винаги съблюдавайте да следвате подходящия за вас ритъм на дишане. Ритмичното дишане е начин за извличане на по-голямо количество жизнена сила от въздуха и максималното използване на тази сила. За начинаещи е добре при вдишване да се брои до шест, след което задържате, като броите до две, издишвате, като броите до четири и задържате, като броите отново до две. Това е ритъма 6-2-4-2. За напреднали и усвоили този ритъм е желателно да използват 10-4-8-4.

Така нареченият “умерен вариант” означава въздухът да бъде задържан за малко, след което да се издиша, преди да усетите напрежение. След това да се вдиша отново и въздуха да се задържи по същия начин. Трябва да се стремим към по-дълго задържане на въздуха, но това трябва да става постепенно, без да дишаме през устата.

Смята се, че начинаещият в Пранаяма е усвоил минималните изисквания, ако успее да задържи въздуха в дробовете си в продължение на 2 мин. Ако продължителността е 4 мин. , тогава вече резултатът е добър. Ако продължителността е повече от 6 мин, се счита, че обучаваният е овладял Пранаяма в пълна степен.

Всичко това трябва да става само под ръководството на опитен учител. Често, източните лечители съветват хората да издишат въздуха трикратно (за да се изхвърли напълно застоялия въздух отвътре), след това, вдишвайки през ноздрите, да повдигнат малко диафрагмата си, така че разширеният гръден кош да приеме формата на глинено гърне и да го задържат толкова дълго, колкото е възможно. Тази дихателна техника идва от Тибет е наречена “Bum-can”.

Много често, тибетските монаси използват дишането “тумо”, чрез което генерират топлина в телата си. А повторното вдишване е една от древните лечебни практики.

Според тибетските лами при нормални климатични условия за едно денонощие се правят около 21600 вдишвания и издишвания (един цикъл за четири секунди). Според тях обичайната продължителност на мисълта ни е равна на продължителността на един дихателен цикъл.

Преди започване на всяко дихателно упражнение трябва да се успокоите и да се освободите от всякакви тревоги, да бъдете в добро настроение, да сте освободили червата и пикочния си мехур и да сте облечени в свободни дрехи, така че те да не ви стягат и притискат.

Всеки човек чрез известна упоритост и постоянство може за кратко време да се научи да диша правилно и здравословно. Правилното дишане е много по-лесно, отколкото да се научиш да свириш на китара или да играеш футбол.

Дихателните упражнения, които ви предлагам, са много прости, но те имат много мощен ефект и с тях не бива да се прекалява. Упражненията за дишане са противопоказни за бременни жени, болни на легло, хора с инфекциозни и психични заболявания и претърпели оперативна намеса, преди те да са се възстановили.

Най-древната и лесна техника за постигане на вътрешна хармония и спокойствие е дишането.

Чрез описаните по-долу техники вие ще снабдите организма си с по-голямо количество кислород, ще се освободите от психическо и физическо напрежение, ще прочистите целия си организъм, ще влеете в тялото си свежа енергия и ще се чувствате много по-спокойни, по-бодри и по-жизнерадостни.

Упражнения:

• Седнете или легнете спокойно и се отпуснете напълно. Затворете очи. Вдишвайте през носа бавно и дълбоко, като напълните с въздух белите си дробове така, че да усетите това чак до корема. Същевременно си мислете, че поемате заедно с въздуха и бодрост, вяра, жизненост, оптимизъм и други положителни емоции. Това е принципът на получаването. Това, което получавате не е само кислород, а и жизнена сила и енергия. Задръжте въздуха за няколко секунди (това е обединяващият принцип) и наведете надолу глава, като издишвате силно и шумно и си казвайте, че издишвате неприятностите, проблемите, омразата и всякакви други отрицателни емоции така, че да не оставите въздух в белите си дробове. Повтаряйте това всяка сутрин, отначало по пет пъти и постепенно увеличавайте, докато достигнете до девет пъти всеки ден.

• Заемете разкрачен стоеж с крака, разтворени на ширината на раменете. Свийте ръце в юмруци и ги поставете на раменете. Вдишвайте дълбоко през носа, задържайте въздуха и започнете да издишвате като разтваряте бавно ръцете си настрани и ги спускате настрани покрай тялото си. Направете седем повторения на това упражнение.

• Заемете същата стойка, като в предното упражнение. Разперете двете си ръце хоризонтално с обърнати нагоре длани. При вдишване свийте ръцете си в юмруци, задръжте въздуха и придвижете свитите ръце с юмруци, така че да са опрени в гърдите ви. При издишване изпънете ръцете си хоризонтално и разтворете юмруците си. Повторете всичко това седем пъти.

• Заемете разкрачен стоеж. При вдишване опънете ръцете си с разперени пръсти пред гърдите с длани надолу, като опирате небцето си с език. Задръжте дишането, колкото можете повече и изпънете хоризонтално ръце настрани. Издишайте през устата, като издавате мощно звука “УХ” и свивате силно ръцете си в юмруци. След издишването – свалете ръцете надолу, отпуснете пръстите на ръцете, вдишайте нормално и започнете отново. Повторете това не повече от пет пъти. С тази техника най-ефикасно и напълно се освобождавате от натрупаните токсини и въглероден двуокис.

• Без значение дали сте прав или седнал, вдишвайте през лявата ноздра и издишвайте през дясната, при което палецът и средният пръст последователно трябва да отпушват или запушват ноздрите. Повторете това пет пъти, след което вдишвайте през дясната ноздра, а издишвайте през лявата ноздра. Отново повторете пет пъти. Това дишане е наречено “Нади Шодханам. “ Когато запушим с пръст лявата ноздра и вдишваме през дясната и след това повторим същото с дясната и вдишваме през лявата, скоро ще установим, че в едната ноздра въздухът преминава с по-голяма лекота, отколкото през другата.

• Според “Тантрическата физиология” на всеки 24 часа има само шест периода, когато въздуха преминава през двете ни ноздри с еднаква лекота. Дишането през лявата ноздра показва, че е активизиран енергийният поток “Ида” (тоест – преобладаващ е умът), а дишането през дясната ноздра активизира енергийния поток “Пингала”. В зависимост от времето на деня и силата на дишането, йогинът може да предсказва множество важни събития. Този вид умение е обяснен в “Zab-mo-nan-don” (“Дълбокото вътрешно дишане”) от Кармала Дордже. Съвременните физиологични изследвания потвърждават това, което древните йоги са разбрали преди хиляди години – въздухът, който дишаме преминава по-добре през едната ноздра, тоест тя е винаги е по-отпушена от другата. Чрез това дишане кислородът преминава последователно от лявото и дясното полукълбо на мозъка и има мощен освежителен ефект. Тази техника се препоръчва за хора, които се занимават с продължителна и уморителна умствена и творческа дейност.

• Седнете или легнете удобно. Затворете очите си. Дишайте в обичайния за вас ритъм, без да задържате въздуха или задълбочавате. Най-важното е вниманието към собственото ви дишане. Едновременно с това се опитайте да се вслушате в дишането си, без да се напрягате и насилвате. Не след много време дишането ви само си ще се забави и задълбочи и ще стане по-равномерно. Продължавайте да отпускате мускулите на тялото си. Това води до отпускане и на кръвоносните ви съдове. Сърцето ви ще влезе в по-спокоен ритъм. Мислено си представете, че това е нормалното ви състояние и че то ви съпровожда винаги и навсякъде.

Когато се научите да се вслушвате в собственото си дишане, винаги ще чувствате лека и естествена наслада.

• Заемете изправен стоеж, вдишвайте през носа, като отпуснете и приберете ръцете си до тялото с прибрани пръсти. Започнете да издишвате, като наведете главата си напред, така че брадичката ви да опре в гърдите ви. Това е така наречената “джаланд-хара-бандха”. Чрез нея се затваря енергийният кръг и не се позволява изтичането на енергия. Задръжте малко и започнете да вдишвате, като движите главата си назад и вдигате ръце нагоре така, че дланите да се докосват над главата ви. С допрени пръсти задръжте въздуха. Издишайте като навеждате леко главата си и разделяте ръцете си. Повторете това девет пъти.

• Използвайте същия стоеж с леко разкрачени крака. При вдишване повдигнете ръцете си хоризонтално встрани с пръсти, опрени на раменете, високо повдигнати лакти и език опрян в небцето. Задръжте и издишайте през носа си, като сваляте ръце покрай бедрата си. Повторете това седем пъти.

• Седнете в удобна поза. Вдишайте дълбоко и бавно и без да задържате въздуха. Издишайте бързо и силно през носа. Изпълнява се една минута, почива се една минута и след това следва отново една минута дишане. Техниката се нарича “духало” и помага за разграждане на мазнините в човешкото тяло. В древността се е използвала с голям успех за лечението на хора с наднормено тегло.

• Седнете удобно с изправен гръб на стола. Вдишайте, като свиете ръце в юмруци с палци вътре в пръстите и ги поставете на колене с длани, сочещи надолу /кокалчетата на пръстите трябва да сочат нагоре. / Затворете очите си и издишайте леко, като навеждате главата напред. След това задръжте малко и започнете да вдишвате, като изтегляте главата си назад. Изпълнете упражнението седем пъти, като държите свити мускулите на ануса си, за да може енергията да се издигне по гръбначния ви стълб.

Желателно е всеки ден да тренирате дишането си поне по 10-15 минути, като си изберете няколко от гореизложените техники. Ако имате възможност да правите това в парк, гора или където и да е сред природата, ефектът ще е значително по-добър. Ако нямате тази възможност, отворете прозореца или терасата на дома си. Не след дълго, дишането ще ви стане и ваш собствен барометър, който ще ви предупреждава за предстоящи болести. Ще достигнете състояние при което се е увеличила устойчивостта на организма ви, ще знаете как да се освобождавате бързо от физическото и психичното напрежение и ще се влияете по-малко от външни обстоятелства. Не позволявайте на всекидневният стрес и напрежение да променят вашия нормален дихателен ритъм.

Добрите дихателни навици ще ви направят по-здрави, по-силни и по-жизнени. Те ще подобрят вашето физическо и психическо състояние. Нека да не забравяме, че няма път без търсене, няма истина без страдание и че за вас да се научите да дишате правилно не е невъзможно. Където има воля, има и начин. Може да имаме много знания, но ако нямаме волята да използваме знанието, от всичко това няма никаква полза. Използвайте волята си, за да си наложите да практикувате всеки ден част от научените дихателни техники. От вас зависи да трансформирате най-елементарния процес на дишане в могъща лечебна терапия.

ДИК ДЕРИК