Доц. Сотир Марчев е роден през 1961 г. в Благоевград. Завършва със златен медал английска гимназия, а след това също с отличен успех и Медицинския университет в София. Има специалности по вътрешни болести и по кардиология.

Специализирал е ехокардиография и инвазивна кардиология и електрофизиология във Виена, Осака, Белград. Има акредитация по ехокардиография от Европейското кардиологично дружество, чийто почетен член е. Доцент по кардиология на Медицинския университет в Плевен.

– Доц. Марчев, как се отразява на здравето първото истинско застудяване тази зима?

– По учебник човек се чувства най-добре при температури от 18 до 24 градуса. Но зоната на температурен комфорт не е еднаква за всички – колкото човек е по-млад и по-здрав, толкова тя е по-широка и обратно – стеснява се с възрастта и с влошаване на здравето. Но като цяло мразовитото време е по-неблагоприятно, студът убива повече хора от горещините. Има поговорка сред ромите в Лом, макар да не е точно така, че от ядене и от топло на никой не му е станало лошо.

Факт е, че през зимата сърдечносъдовата смъртност се увеличава с 15 процента. Охотно пускам лекарите в отпуск през лятото, когато в кардиологията е по-спокойно, а не през зимата, когато имаме много работа. Подобна зависимост има и за географската ширина – смъртността от сърдечносъдови инциденти е с 15 процента по-ниска на екватора в сравнение с полюсите. Сърцето не се спогажда със студа.

– Защо?

– Хората сме топлокръвни същества. Имаме постоянна вътрешна температура. Топлината се образува във вътрешните органи и излиза навън чрез повърхността на тялото.
През лятото, за да не прегреем, съдовете под кожата се разширяват. А през зимата се свиват, за да не губим нужната ни топлина. Но кръвта носи и защитни сили, клетките на имунитета, антитела, които с намаляване на кръвния поток също намаляват. Така до кожата и до лигавиците достигат по-малко имунни клетки – ставаме по-уязвими и инфекциите през зимата зачестяват.

Конкретно за сърцето свиването на съдовете под кожата и под лигавиците повишава кръвното. Затова в студения сезон артериалното
налягане обикновено е по-високо от лятото. И логично, както имаме летни и зимни обувки, летни и зимни гуми на колите, така и лекарствата за кръвно често имат летни и зимни дози. През лятото се потим повече, губим повече течности и соли през кожата и нерядко намаляваме диуретика на пациентите, а през зимата той е незаменим, защото компенсира повишаването на кръвното налягане. С две думи: по-лошото е студът, макар че и горещините не са стока, но сумарно студът е по-опасен.

– По време на зимния ад в САЩ млади и здрави мъже си отидоха, докато чистят сняг. Какво е принципното медицинско обяснение?

– Истинските сърдечни проблеми ги разпознаваме по това, че си проличават по време на натоварване. Когато часове след дискотека вече в леглото младо момиче се оплаква от болки в сърцето, обикновено му няма нищо. Но ако млад мъж се почувства зле по време на физическо натоварване, най-вероятно има реална причина – сърцето като правило боли по време на натоварване. То храни цялото тяло, но не се възползва от тази кръв, която движи.

То си има собствена кръвоносна система, която го покрива като корона (затова тези съдове се наричат коронарни) и го храни. И коронарните проблеми си проличават първо по време на физическо натоварване – тогава сърцето има нужда от повече кислород, за да храни мускулите, които работят.

А когато съдовете са стеснени от студа, до сърцето не достига достатъчно кръв, която сърцето да помпа и да храни мускулите. Второто, по което най-често си личи сърдечният проблем, е, че има оплаквания при студ. Много сериозно трябва да се гледа на свиване в гърдите, ако се появява след престой срещу вятъра. Точно такъв студен вятър в лицето причинява рефлекторно свиване на коронарните съдове, които хранят дебелината на стената на сърцето. Така че най-вероятно тези млади мъже, починали по време на чистене на сняг, са имали исхемична болест на сърцето. Тя е една от болестите на цивилизацията наред с артериалната хипертония и диабета.

– По какъв признак ги групирате?

– Личат си по това, че при всяко следващо поколение се появяват средно с около 10 г. по-рано, отколкото при предишното. А исхемичната болест на сърцето вече се среща
и при младите хора. Безспорно доказателство са данните на Института по патология на американските военно-въздушни сили, че голям процент от загиналите млади войници, на които задължително се прави аутопсия, са имали такъв проблем. И щом проблемите с нашето сърце започват отрано, е хубаво отрано да живеем здравословно.

– Какво конкретно препоръчвате?

– Няма нещо, което ще ни направи безсмъртни, никой не се е измъкнал от живота жив.
Но можем да живеем по-дълго и в по-добро здраве. С уговорката, че има хора, които не ги интересува дължината на живота, а неговата ширина и дълбочина.

Техният девиз е блестящо формулиран от Чарлз Буковски: “Открий това, което обичаш, и го остави да те убие.” На тях нямам какво да каже, но като лекар мога да посъветвам тези, които искат да живеят по-дълго и в по-добро здраве. Първото правило е: движението е живот. Шопите имат една черна поговорка, че ако искаш да се отървеш от възрастен човек,
карай го да яде и да си лежи.

– Това и за болните ли се отнася?

– Да, включително за сърдечноболните. Болестите не се лекуват с покой. Днес поставяме стент на пациентите, които постъпват при нас с инфаркт, а утре вече искаме да стават. На третия ден да се разхождат в коридора, а на четвъртия са вече у дома в обичаен ритъм. Това е режимът дори за постъпващите с остър миокарден инфаркт.

– Колко спорт “изписвате” като универсална рецепта?

 – Достатъчни са около 45 минути умерено натоварване всеки ден, а за децата – поне по 1 час. В световен мащаб имаме първото поколение, което се движи по-малко от родителите си. Досега не е имало толкова седящо поколение. Често явление са и млади хора, които работят в офис от понеделник до петък и не минават и километър пеш, а през почивните дни решават да наваксат с фитнес. Това завършва я със скъсани мускулни влакна, я с друга травма. Господ не ни е създал за спорт само в събота и неделя, а за всекидневни умерени натоварвания.

– Как да се ориентираме за мярката?

– Тялото ни ориентира. Натоварването е умерено, когато е довело до дълбоко
дишане, но все още не ни пречи да говорим Шляенето в мола не води до умерено натоварване, за това са нужни бързо ходене, плуване, тичане, каране на колело.

– А ако човек предпочита една по-лека, но дълга тренировка, или интензивна, но кратка?

– За да постигнем медицинска полза от леко натоварване, трябва цял ден само това да правим и няма да можем да ходим на работа, децата – на училище. От друга страна, при силовите тренировки расте рискът от травми. Затова медицината си е избрала да харесва умерените.

– Второто правило за здравословен живот кое е?

– Да пием поне по 1,5 литра вода. Обезводняването поражда много проблеми. Сгъстява урината и така благоприятства образуването на камъни в бъбреците, същото се случва и в жлъчката, по-сухата лигавица на червата улеснява образуването на язви. Най-течният орган в тялото е мозъкът и когато не пием достатъчно вода, ни боли глава. Проучване на американски учени установи и още нещо любопитно – пиенето на вода подобрява умствените процеси.

Това си проличало по резултатите от тест на две групи студенти, подбрани на случаен принцип – едните пили вода половин час преди изпита, другите – не, и оценките на първата група били чувствително по-добри. Безплатен начин да сме по-здрави и по-успешни. И това важи за всички 10 “заповеди на д-р Марчев”, които всъщност са правилата на здравия разум. Дори се шегувам, че спазването им не само не струва нищо, но и от някои като ограничаването на солта човек може да спести.

– Има каламбур, че закардиолозите солта е като поледицата за травматолозите.

– Сполучливо сравнение е. Натриевият хлорид задържа водата в тялото ни. Когато той е много, кръвното се повишава. Солта е сред основните причини за сърдечносъдова смъртност. Най-лесният начин да се удължи животът е да се намали консумацията на сол. Един пациент със самоирония казваше, че половината живот хората си дават да спечелят пари, а втората половина си дават парите да си купят здраве. Е, също в шеговит тон, с ограничаването на солта дори ще спестят стотинки. Но съвсем сериозно казано, наистина ще си спестят нещо – здравословни проблеми.

– Какво още помага на здравето?

– Да ядем много зеленчуци и плодове. Като биологична организация съвременните хора не сме се променили много съществено от предците си, значи и потребностите на организма са сходни. Първобитните хора обаче са се хранили основно с растителна храна, която е била по-достъпна.

В смисъл, че си стои на място и не се налага да я гониш, да я настигнш и хванеш, за да я изядеш. Логично петото `условие за добро здраве е да се ограничават животинските мазнини. Пак ще обърна внимание на начина на живот на предците – за да настигнат едно месо, е трябвало първо да изразходят огромна енергия, за да го настигнат и да си го набавят. А сега цялото усилие се изчерпва с плащането на касата. Но това удобство ни струва сърдечносъдови заболявания и скъсяване на живота.

– И излишни килограми.

– Безспорно, затлъстяването се превръща в епидемия. А както е казал Буда, истината е по средата. За идеалната фигура не трябва да съдим само по кориците на модните списания. Здравословното тегло е най-близо до популярната формула за ръста на човека в сантиметри минус 100. Да се стремим към него, е шестото условие.
А седмото, но не по значение, е да поддържаме кръвното си налягане в оптимални граници.

– Напомнете стойностите, напоследък май и те са дискусионни?

– Вероятно имате предвид внушенията, че кръвното трябва задължително да е под 120 на 80. При възрастни хора артериални стойности под 140/90 не допринасят много съществено за по-добро здраве. С кръвното е свързана и една митология – т.нар. изравняване на границите. Знаете, българина го е страх да не се мине, да не
настине и да не му се изравнят стойностите на кръвното. Всъщност сближаването на “горното и долното кръвно”, както хората го наричат, не е страшно. Става дума за грешно тълкуване, обикновено рискът идва не от разликата в двете стойности, а от това, че “долното” е много високо или “горното” е много ниско. Важно е човек да знае какво му е кръвното и при хипертония да я лекува.

– Осмата заповед на д-р Марчев?

– Да не се пропускат профилактичните прегледи и кръвните изследвания.
И да се следят 5 от показателите – гликираният хемоглобин, кръвната захар на гладно, общият холестерол, лошият холестерол, триглицеридите, да са съответно под 7, 6, 5, 3 и 2. (Изброявам ги в този ред, защото лесно се помнят като поредни числа без 4.) А добрият холестерол завършва редичката до 1, но за разлика от останалите стойности не трябва да е под определено число, а над. Над 1.

– Дотук не е много сложно, или си пазите най-трудните правила за накрая?

– Деветото и десетото условие за добро здраве са свързани с две “не” – на алкохола и на цигарите. За вредата от двата навика всички знаят, но я подценяват. Със сигурност няма полезно пиене, нито леки цигари. Доказано е, че пушенето може да причини рак.
Отровите в тютюна са средство на растението да убива буболечките, които го атакуват, но те убиват и пушачите. Освен това растението е известно с това, че извлича тежките метали от почвата – така почистваха навремето района на атомната електроцентрала “Чернобил”.

Чувам непрекъснато репликата, че здравето изисква много средства, че е скъпо да си здрав. Но всички тези съвети, които изброявам, не предполагат никакви разходи, напротив. И още нещо важно – ще сме изпълнили ролята си на родители, ако научим на тях децата си. Колкото по-рано, толкова по-здрави ще са и те.

– И ако спазваме всичко това, ще живеем по-дълго?

– Със сигурност. Е, поне 95 процента. Но за какво в този живот може да се дадат пълни гаранции?

Интерво на Любомира Николаева, www.24chasa.bg